Читать «Кървав сън» онлайн - страница 71

Когато стигнаха прага Виктор я взе на ръца и внимателно я пренесе до леглото. Надвесвайки се над нея започна нежно, но същевременно страстно да я целува. Устните му се плъзнаха по врата й, а сетне след като успя да махне и оскъдната й горна дреха, и по гърдите й. За тях нощта се изпълнена със страст и удоволствие, докато за останалите не беше така.

На масата всички се гяха омълчали, само Джон разказваше плиткоумни смешки и сам се смееше на тях. Ксев бе вперила бесен поглед в Хънтър и внимателно наблюдаваше всяко негово движение.

— Хей, малката какво ме гледаш?! — извика той по едно време и направи грозна гримаса.

— Никой не те гледа, горзнико! — отвърна му с фалшива смелост Ксев.

— Да не искаш да получиш, това което си поулчи и твоята русокоса приятелка? — попита той и размахна юмрука си, като показно. После сведе поглед и жадно отпи ром и разпервайки ръката си тропна по масата. Сетне изстена от болка, задавяйки се с ром.

— Следващият път преди да посегреш на които и да било от моите приятели, или дори само да заплашиш някой от тях, добре си помисли! — просъска Мартин, който бе наблюдавал внимателно от страни. Бе забил малко ножче в ръката на Хънът, но явно никой не забеляза това, защото смехът на Джон бе заглушил всякакъв друг звук.

Мартин кимна пренебрежително към Хънтър и се обърна към Ксев. Тя само направи гримаса и стана от масата. По пътя докосна ръката на Мартин и му направи знак да я последва. Двамата изязоха на една не особено стабилна, но голяма тераса. Нямаше никой, а шумът бе заглушен от плътно затворените врати. Когато момчето стигна до терасата видя Ксев да седи загледана в пълната луна, която сияеше над главата й.

— Красива е, нали? — попита тя Мартин.

— Да. Макар, че е доста трудно да кажа, че нещо е красиво… в този… свят. — той се огледа наоколо. Найстина мястото на което бяха попаднали, като свят много се различаваше от техния. Мартин и Ксев сигурно бяха хората, който най — копнееха да се завърнат в дома си, което не можеше да се каже за Ашли, Рейчъл и дори за Виктор.

— И все пак в Лондон луната е по — красива. Независимо от това, че почти никога не се вижда от множеството дъждовни облаци. — Ксев се обърна към Мартин, който се бе доближил до нея и сега стоеше точно зад гърба й. Лицата им се срещнаха за миг, ала после Сийбърг се извърна настрани. На Мартин започна да му омръзва непрекъснато да го отбягва и за това я хвана за лакътя обърна я към себе си и обгръщайки я със силните си ръце я целуна страстно. Ксев в началото започна да се съпротивлява, ала сетне усещайки нежността с която той я даряваше спря.

— Знам, че си уплашена от всичко, което се случи, но не бива да се отдръпваш от нас… . от мен. Именно ние сме твойте приятели и искаме да ти помогнем. — каза той няколко минути по — късно, като отдръпна устните си от нейните.

— Не искам да оставам тук и минута повече! Трябва… моля те. Измъкни ме. Аз съм сигурна, че все някой знае изхода от това проклето от Бог място.