Читать «Кървав сън» онлайн - страница 70

Блейкли и другите си запробиваха път из посетителите, насъбрали се сега да гледат непредвиденото „шоу“.

В същия момент Джон влезе в бардака и погледът му веднага фиксира Ашли, танцуваща сега с тъмнокос мъж. Беше негов ред да се ядоса. На няколко крачки прекоси „Червените воали“ и разбутвайки насъбралите се около масата, където бяха Уайлд и танцьорите, хвана момичето през кръста и я свали от импровизирания „подиум“. Чуха се неодобрителни викове, но те не направиха впечатление на капитана.

— Какви ги вършиш? — явно той вече не бе толкова пиян.

— Каквито си искам! — викна Ашли и усети, че и се завива свят.

— Какво ти става?

— Остави ме… намира! Нима въобще те е грижа?!

— Ей, пачавро, не говори така на капитана, разбра ли ме? — намеси се грубият глас на Хънтър и след миг във въздуха се разнесе шамар. Рейчъл изпищя от изненада. Ашли от своя страна бе извърнала глава на една страна, по която ясно си личаха следите от удар.

— Как… си… позволяваш?! — започна да крещи тя по Джон. Беше „подарен“ още един шамар… предназначен този път за капитана от Ашли.

Без да каже нищичко повече русокоската излезе навън. За пръв път някой си бе позволил да и посяга…

Всъщност Рейн нямаше никаква вина и именно Хънтър бе ударил момичето(и понесъл си след това последиците лично от капитана). Уайлд си помисли, че сигурно Джон щеше да я последва, ала това не стана…

— Отивам при нея-заяви Рейчъл.

— Никъде няма да ходиш, чу ли ме?! — викна и разярен капитанът, а в очите му се забеляза особен блясък, способен да спре дори и Блейкли. Всички отново се настаниха на масата, но с много по-различно настроение от преди. Въпреки това Джон продължи да се налива с ром. Това в последствие доведе и до неутолимото му желание да сподели чувствата си, спрямо случката преди малко…

Ала Виктор нямаше възможността да бъде свидетел на тези доста заинтригуващи случки , защото веднага щом видя Ашира тръгна да я търси. Чак когато бяха излезли танциорките той бе успял да я намери. Както тя танцуваше той се доближи и и каза на ухо:

— Ела с мен има да поговорим. След което той набързо взе назаем една закрита стая.

— Какво правиш тука, мислех, че си сервитиорка и боец.

— Няма да ми стигнат да се разкарам оттук. Само така мога да изкарам парите.

Виктор я погледна в очите и видя, че не лъже.

— Трябваше да ми го кажеш в началото. Аз и мойте приятели ще отпатуваме скоро време. Ако искаш можеш да дойдеш, но ще трябва да имаш някаква работа. Какво ще кажеш да си боец.

Ашира се усмихна широко и по лицето и се появиха сълзи…

— Но първо ми направи ослуга и се облечи във нещо по — хубаво, ето мисля, че това ще стигне — каза Виктор и и подаде 14 златни монети. Двамата с Ашира излязоха последвани от погледите на всички, и след като накупиха всичките им необходими неща се върнаха във Възмездяващата Секира. Събраха си нещата и се срещнаха долу.

Виктор видя пред себе си Ашира пременена във невероятна дреха за която нямаше описание:

Прекрасна си. — каза той усмихнато, в отговор тя само го погледна след което неочаквано го прегърна и целуна. Те се целуваха секунди, минути, в този миг за тях времето сякаш не съществуваше, двамата отидоха горе в стаята на Виктор…