Читать «Кървав сън» онлайн - страница 69

На капитанът му отне малко време, докато осъзнае какво всъщност се бе случило. А когато това все пак стана, той се надигна от стола(без дори да забележи, че танцьорката за малко щеше да падне на земята)и едвам пазейки равновесие последва рукососката…

Двамата останаха сами в коридора на бардака, където беше малко по-тихо. Ашли все още се опитваше да се успокои и да потуши разпалилия се гняв вътре в нея.

— Какво искаш? — студено попита Джон, когато го видя да се приближава към нея.

— Да… поговорим… — отвърна и той и залитна. Подпирайки се на стената, успя да се задържи прав. Представляваше просто жалка гледка.

— Нямаме за какво.

— Моля ти се… престани да се… държиш така… — капитанът явно изговаряше думите с огромни усилия.

— А как би трябвало да се държа? Какво въобще очакваше да направя? Да започна и аз да ти наливам ром ли? — Уайлд усети как с всяка изминала минута повишаваше глас. Благодарение единствено на „музиката“, другите все още не можеха да ги чуят.

— Добре, де… — Рейн махна нетърпеливо с ръка и се приближи към момичето. — Аз… съжалявам-опита се да я прегърне, ала тя го отблъсна отново от себе си.

— И мислиш, че ще свърши работа ли? Може би, пък аз не разбирам… Може пък наистина да е много хубаво като се наливаш с ром… — дори и пиян, Джон ясно долавяше сарказма, предназначен за тези думи. — Нищо чудно, че тази Мери те е зарязала, като е видяла какъв всъщност си! Пиеш, ругаеш пред „приятелчетата“ си и се мислиш за велик, така ли? Само да ти кажа, че и аз го мога това!

Рейн се изсмя горчиво.

— Не го можеш и добре го… знаеш… Престани с … този цирк… и да се връщаме вътре…

— О, ще се върнем вътре, но поотделно!

След тези думи Ашли се извъртя на пети и влезе обратно в самите „Червени воали“, но не отиде на масата при останалите. Насочи се директно към бара.

— Двоен ром-поръча си тя. Беше решила да „удави“ гнева си с алкохол.

— Ъъъъ, нямаме такова, миличка-обърка се „барманът“ срещу нея, имащ хубаво тяло, което не се стараеше особено да прикрие.

— Тогава ми дай цяла бутилка! — нетърпеливо му отвърна момичето и веднага я получи. Жадно отпи и след десетата глътка вече не и правеше впечатление дори парещият вкус на рома, който по принцип не понасяше. Постепенно усети как се замайва и как Светът около нея всъщност не е чак толкова лош. Ашли започна разсеяно да оглежда „заведението“, когато някой съвсем небрежно я бутна. Уайлд се извърна и дочу малко забавено думите:

— Извинявай, сладкишче, без да искам…

Беше го казал един от танцьорите. Ашли неволно му се усмихна и изглежда мъжът неправилно схвана намека(какъвто всъщност нямаше). Той я хвана през кръста и „отвличайки“ я при останалите негови „колеги“ я целуна по устните. На русокоската не и направи особено впечатление, тъй като вече бутилката с ром беше празна… Но на друг да…

— Това там Ашли ли е? — викна от изненада Ксев и посочи с ръка „развихрилата“ им се приятелка сред полу-голите мъже.

— Май… да-несигурно потвърди Рейчъл-Но аз мислех, че е с оня, капитана… Бързо! Да я приберем, преди да е извършила друга глупост!