Читать «Кървав сън» онлайн - страница 73

— Никаде няма да ходиш-извика гневно Джон и дори обичайната нахаканост на Рейчъл както и нейната непримиримост се изпароха на секундата.

— Успокой се… — прошепна и нервно Силвър и я накара да седне-След малко ще излзем-каза и той без да отделя погледа си от мъртво-пияния си брат.

— Обещаваш ли ми? Почвам да се притеснявам за нея-прошепна му Рейчъл след като се настани в скута на Силвър.

До този момент Ксев и Мартин не се бяха обаждали, но споменът за скорошното нападение отново осени мислите на момичето.

— Впрочем в залива бяхме нападнати от един кораб-подметна Ксве, и изглежда някоя от думите бе подействала малко страскащо на Джон защото той подскочи като опарен и извади мечът сии закрищя:

— Нападат ли ни? Предатели… ижменичи… моршки кучета… ше умрете зкалани като… — но като какво така и не стана ясно тъй като Джон се строполи след миг на пода и шумно захърка.

— Мартин ще ми помогнеш ли-попита Силвър и след като Рейчъл стана от коленете му се изправи и вдигна Джон от пода с помоща на Мартин. Изглежда пиратът бе загубил съзнание само за няколко секунди.

— Тя ме заряза като мръсно псе… дори незнае какво губи-фъфлеше неудържимо той, а Рейчъл само извъртя поглед към тавана обеждавайки се с всяка изминала минута, че капитан не е нищо повече от едина пияна свиня.

— Силвър моляте да излезем-примоли се чернокосата.

— Нека останем още няколко минути притеснява ме състоянието му-погледна я пирата така сякаш и се извиняваше. На момичето му бе трудно да удържи на този поглед… той сякаш имаше власт над нея, а може би бе точно така.

— А тежи странни кораби-продължаваше да плещи капитана подскачайки от тема на тема-Те са вражески и ние смели мои пирати трябфа да гхи изтребим до фрак-той отновов замлъкна забивайки глава в масата.

— Аз ще ви обясня-зае се с тази задача Силвър и Мартин и Ксве се обърнаха към него. — Тези кораби не с арядкост те поначало обикалят по крайбрежието и нападат острова, но до сега не се е чувало за някои по-сериозни щети… всичките с били минимални, а повечето жертви са оцелявли… от къде разбрахте за тях впрочем? — попита пирата.

— Ами докато се разхождахме един от тях стреля по нас-мрачно му отвърна Ксев.

— Разбирам-измърмори замислено Силвър, шумен хриптящ звук се чу откъм Джон и той отново се раздвижи.

— Аз си тръгвам-каза Ксве дебнейки капитанът да не я забележи.

— Ще дойда с теб-Мартин понечи да я последва, но тя го спря-Не, искам да бъда малко на саме с мислите си-извини му се тя и излезе. Вечерта бе тъ приятан, че унесена Ксев започна да се отдалечава все повече и все повече от „червените воали“.

Не след дълго примерът и последваха още двама души-Рейчъл Силвър, двамата бяха помолили Мартин да наглежда капитана известно време докато те потърсят Ашли.

— Дали не и се е случило нещо-попита момичето притеснено.

— Не вярвам… — опита се да я успокои рейн, но Блейкли долви някаква неувереност в гласът му. Всеизвестно бе, че освем зверовете на острова имаше и множество недоброжелателни хора-престъпници от всеки слой срещащ се и в модерното общество. Рейчъл сплете пръсти с тези на Силвър.