Читать «Кървав сън» онлайн - страница 67

Суматохата, разнесла се из „заведението“ привлече вниманието не само на посетителите му.

— Какво става тук, мътните го взели? — плътен глас, раздра тишината и откъм стълбището в ляво заслиза тъмен силует, останал за сега в сянка. Притежателят му бе мъж, малко по-възрастен от братята Рейн, с правилни черти на лицето и волева брадичка. Сивият му поглед обходи разгневените такива на Силвър и останалите от екипажа на „Кървав сън“. После се спря и върху блуждаещите очи на танцьора, които в момента бяха особено заети да разследват червените пердета, спуснати плътно на прозорците. — Попитах какво става тук-повтори въпроса си новопоявилият се, изглежда доста познат на повечето в „Червените воали“. Той постави ръка върху парапета на стълбището. Джон се свъси-за какъв се мислише този тук, че да се държи толкова нагло? Капитанът пристъпи напред, а пиратите го изгледаха учудено, очакващи с нетърпение реакцията му.

— За кой се мислиш? — попита безцеремонно Рейн, а очите му присвяткваха.

Другият срещу му въобще не се стрестна. Устните му се изкривиха в усмивка и той отвърна съвсем спокойно:

— Примерно за собственик на това място. — отвсякъде вече се долавяше шепотът на посетителите. Джон се изненада от този отговор, но бързо се „окопити“. — Не е зле сега и Вие да се представите…

— Джон Рейн, капитан на кораба „Кървав сън“-шепотът така се усили, че преспокойно можеше да мине за „тихи викове“.

Това изтри усмивката на другият, а сивите му очи, сякаш вече не бяха толкова студени.

— Чувал съм за Вас и Вашият екипаж историй… Велики историй и за мен е удоволствие да бъдете в моето заведение. Джош Редфорд, на вашите услуги-мъжът протегна ръка и стисна тази на Джон. Капитанът, макар и да не искаше да си го признае, остана много приятно изненадан от обноските на собственика, което ясно си пролича и по посмекчилото му се изражение. — Моля да ме извините за държанието ми преди малко, но ви помислих за поредният нахален тип, стъпил в бара ми.

— Мисля, че се уверихте вече в противното-начинът, по който говореше Рейн изуми Рейчъл. Капитанът беше толкова… учтив? — А нахален тип лично аз бих нарекъл ето онзи-Джон посочи с глава русолявият танцьор и разказа накратко какво се бе случило през последните 15тина минути.

— Смятам, че гости като Вас и Вашите приятели в такъв случай заслужават аз и „Червените воали“ да Ви се реваншираме-Редфорд разходи този път очите си върху екипажът на „Кървав сън“ и приятелите от Лондон. Сетне повика една от близките танцьорки, прошепна нещо в ухото и и след като младото момиче се изгуби нанякъде плесна енергично с ръце. Този му жест бе придружен с думите-Предлагам Ви да се настаните сега по местата си, а нашата изненада ще пристигне всеки момент.