Читать «Кървав сън» онлайн - страница 35

Междувремено дъждът се бе усилил светлините на хоризонта предвещаваха буря. Тътенът на далечните гръмотевици вече не бе тъй далечен.

Тримата се прибраха в пещерата където двете момичета се впуснаха да обясняват как са се измъкнали.

— Трябва да измислим как да измъкнем и Ашли-замислено се обади Мартин, а останалите закимаха утвърдително с глава.

Рейчъл се замисли, ако щяха да се връщат отново на кораба, това може би означаваше, че отново щеше да срещне пиратът който ги еб освободил. Здравият разум обаче я съветваше да нес е андява на подобна възможнос, а да се моли Силвър ад е уредил нещата и скоро Ашли да се прибере сама при тях… свободна.

Бледите лунни лъчи осветяваха всяко кътче от този призрачен и загадъчен остров. Нежната светлина се провираше измежду клоните на дърветата и осветяваше горските пътечки. Полунощ наближаваше и злите твари, които обитаваха това място излизаха от леговищата си. Змии и гущери, крастави жаби, и сенки от миналото се покрадваха в тъмнината. Този остров не беше съвсем необитаем, за какъвто го смятаха пиратите. В една от най-дълбоките и мрачни пещери, криеща се от светлината и от веселите птичи песни вещица бе намерила своя дом. Из непроходимия лабиринт от подземия щеше да се загуби и изгние всеки натрапник осмелил се да стъпи на нейният остров — както много често го наричаше. Мистичната Катерин тъй я назоваваха подчинените й амазонки. Тя бе изключително силна, владееше до съвършенство вуду магиите и проклятията. Обожаваше влечугите, а и те нея. Всяка нощ злите твари се провираха из проходите в пещерите й, за да я зърнат, дори само за миг. И тази вечер не беше изключение…

… Катерин се беше надвесила над огнището и не можеше да откъсне поглед от кипящата течност в котела. Изведнъж тя замръзна, сякаш се превърна в камък. Вещицата се усмихна, прокара бавно пръсти по повърхността й. Точно тогава сивкавият слой стана кристално бял и ако се вгледаш по-внимателно в него ще забележиш бледи сенки, които ставаха все по-ясни. Скоро вече ясно се виждаха образите на избягалите авантюристи. Очите на Катерин проблеснаха в тъмното, за миг станаха ярко червени, но после върнаха първоначалният си цвят — пъстри. Кожата й не беше виждала слънчева светлина и затуй бе бледа като призрак. Като тази представа се подсилваше още повече от падащите на вълни, покрай лицето й, дълги черни коси.

— Скоро… Съвсем скоро ще попаднат в капана ми и ще си взема това, което ми принадлежи — злобно и надменно изсъска вещицата и гласът и проехтя из затвореното пространство.

Мъркането на черната й котка отвлече вниманието й от котела и тя се наведе да я вземе на ръце.

— Миринда… тъкмо се чудех къде си?

Котето измяука и потърка козина в дланта на господарката си.

— Така ли? Интересно… интересно…

И друго интересно нещо ставаше през тази нощ, макар и от по-различно естество. Ашли отново бе в каютата на капитана, въпреки опита и за бягство, който за малко да завърши като последното нещо, направено от момичето. Тя гледаше към Джон, запалил за пореден път. Отначало русокоската се опита да не обръща внимание на дима, който се виеше от цигарата, ала в последствие започна да я дразни. Просто ненавиждаше пушенето! Малко по-малко благодарността и към Рейн се изпари и Уайлд вече не издържа. Гадеше и се от острия мириз на пушека, блъскащ се на талази в лицето и. Тя изсумтя и после каза: