Читать «Кървав сън» онлайн - страница 13

— Трябва да се махаме от тук — започна Ксев.

— Какво трябва да напарвим? — не чу Ашли.

— Трябва да отиваме на летището. — опита се да надвика музиката Ксев.

— За какво бонище говоприш? — попита Рейчъл и отпи жадно от едно шише с бира.

— Н ебонище а летище-Ксев въздъхна след което задърпа двете момичета към коридора като по пътя подбра и Виктор и Мартин.

— Хей хей… онази тъкмо се анви да… — започан Виктор.

— Няма значение-сряза го Ксев-Татко ми се обади… заради бурята е… няма да можем да летим скоро към Египет. — Лицата на всички помръкнаха-Но ще има затишие през кооето можем да идем на летището и да отпатуваме още тази нощ… затова трябва бързо да се приберем и да съберем багажа си ако искаме да пристигнем утре следобед.

От цялата компания Ашли бе най-разочарована от внезапното напускане на купона.

— Погледни го от добрата страна Аш! — започна да й обяснява спокойно Рейчъл, докаот момичетата пътуваха в таксито — Тази вечер заминаваме. След няколко часа ще сме в Египет! Трябва да се радваш!

Ашли се размърда малко на мястото си и в края на крайщата спря да мрънка. Таксито откара първо Рейчъл, после Ашли и накрая Ксев. Момичетата бяха толкова скоростни в оправянето на багажа, че след не повече от час бяха готови. Ашли разбира се пак закъсня. Речъл както винаги изнервена от вечните закъснения на ’грацията’ тропаше с крак и пред 3 секунди поглеждаше часовника си. Беше облечена в бяло поло с къс ръкав и дълга черна пола. Ксев я наблюдаваше от страни вкопчила се в куфара си, който бе приготвила набързо.

— Ох ако закъснее още малко и тръгвам без нея…  — затропа момичето с крак и точно в този момент дъждовните какпки се осветиха от идващо черно такси (те в Англия май бяха черни). От него излезе Ашли облечена в ’изпокъсани’ джинси и розова блузка. В себе си държеше чадър и доста обемен куфар.

— Какво толкова мъкнеш? — попита Ксев, когато момичето се присъедини към приятелките си.

— Ами по голямо място заемат нали се сещаш онези готини обувки, които си ги купих миналото лято бях с теб май…  — започна да обяснява Ашли, ала Рейчъл я прекъсна с леко кашляне.

— Закъсня…  — оповести й момичето.

— Знам! Е, и?

— Как ’е, й’? След 20 минути трябва да сме си чикирали багажа…

— Ще загубим и десет минути докаот вие се карате и в края на крайщата ще си останем в шибания мокър Лондон! — повиши тон Ксев и прекъсна спора им.

В края на крайщата момичетата се качиха успешно на самолета, който не излетя в близкия един час.

— Уфффф… — изпъшка Ксев и погледна часовника си. Вече е десет вечерта. Дано да тръгне по скоро!

И така те просто си седяха в самолета и буквално „брояха мухите по тавана“, който между другото бе сивкав. Ашли беше застанала до едно от кръглите прозорчета(или казано накратко-люкове)и гледаше разсеяно навън. Ксев се оказа права-действително(колкото и нелепо да звучеше)бурята бе затихнала, ала русокоската бе готова да се обзаложи, че това си беше временно. Но не я интересуваше в момента. Сега единствено си задаваше въпроса: „Кога най-после щяха да тръгнат?“. Тя имаше чувството, че висяха тук от часове и мисълта за забавляващите се студенти на купона направо я влудяваше. Усети как все повече и повече нервното барабанене на пръстите на Рейчъл по малката и чантичка я вбесяваше. Ашли можеше да се сравни единствено с вулкан, който чакаше удобния момент да изригне и да посипе всички с пепел и жупел… да не говориме и за лава…