Читать «Кървав сън» онлайн - страница 14

Най-сетне тя чу онези думи, които искаше:

— Моля затегнете коланите и се пригответе за излитане-гласът идваше някъде от над главите им и определено бе мъжки. Неволно Рейчъл си представи как някой е притиснал с всичка сила устата на горепосочения индивид с кърпа, защото той се чуваше наистина приглушено. Тя изсумтя, защото благодарение да „краткото“ чакане всички вече бяха изпълнили инструкцийте относно коланите.

За разлика от чернокосата си приятелка, настроението на Ашли се промени коренно. Тя направо засия и вълнението относно наближаващото с всичка сила пътуване я обзе напълно. Не след дълго и останалите(дори Рейчъл)последваха примера и. Самолетът излетя и сякаш нейде долу, където бяха преди малко приятелите, останаха всичките проблеми, тревоги и онези неща, които обичаха упорито да човъркат умните им главици.

Понеже самолетът бе частен(бащата на Ксев бе уредил един, заради своите връзки), петимата имаха доста място, в което да се разполагат, като сами пътници, макар и да не можеха много-много да стават от местата си. Изминаха около 45 минути, а те още се носеха някъде из небето. На Ашли вече и бе поомръзнало да гледа надиплените облаци, през които минаваха и усети как започна да и се доспива. Тъкмо щеше да притвори очи, когато сякаш подът под нея се разклати. Момичето се ококори и за момент си помисли, че е сънувала, но… трусът се повтори. Тя погледна към останали и видя, че по лицата им се бе изписало същото недоумение, каквото сигурно имаше и по нейното. Когато самолетът се разклати вече за трети път те отново чуха приглушения мъжки глас някъде над главите си:

— Дръжте се, защото може да подруса… — ала този път той не бе спокоен, както преди.

Рейчъл усети, че не ги чака нищо добро и тогава… се случи нещо, което никой не бе предвидил и което никой и не разбра какво бе всъщност. Заслепи ги наистина ярка светлина, която проби дори и през клепачите на затворените им очи. След което Ашли имаше усещането, че всички те, както и самият самолет, бяха засмукани през нещо като фуния. Тя не знаеше как дори да го илюстрира в съзнанието си, тъй като всичко стана прекалено бързо и особено странно. Те се въртяха вихрено в кръг и ако някой от тях отвореше очи, виждаше единствено размазани цветове на преливащи се в едно образи. Усещането наистина бе неповторимо и вероятно би им харесало, ако знаеха какво ги чака след това… ако въобще всъщност нещо ги чакаше… Сетне всичко замлъкна. Уайлд отвори боязливо очи, бояща се от това, което можеше да види. А всъщност пред погледа и имаше отначало само прах, но постепенно всичко започна да се избистря. Тя пак си беше в самолета и за сега всичко си иглеждаше на мястото. Извърна очи към приятелите си, които бяха втрещени.