Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 61

Жан отиде пак до креслото и го загледа.

— Да, беше. Беше много изненадан — съгласи се той. — Физиономията му изтъпя. А после… после, когато всичко свърши, главата му клюмна и потече кръв и той повече не помръдна. Дадох му да се разбере! Показах му аз на него! Сега Ричард не може никъде да ме прати!

Той приседна на крайчеца на канапето и размаха пистолета към мис Бенет, която се опитваше да преглътне сълзите си.

— Погледни! — заповяда й Жан. — Погледни! Имам резка на пистолета си. — Той го почука с ножчето си.

— Значи ти си го убил! — извика мис Бенет и се приближи към него. — Не е ли страхотно! — Тя се опита да сграбчи пистолета, но той беше по-бърз от нея.

— О, не, не можеш — извика той и отскочи настрани. — Никой не може да ми вземе пистолета! Ако полицаите дойдат и се опитат да ме арестуват, ще ги застрелям!

— Няма нужда — успокои го мис Бенет. — Няма нужда. Ти си по-умен от тях. Ти си толкова умен, че те никога няма да те заподозрат.

— Тъпите стари полицаи! Тъпите стари полицаи! — извика тържествуващо Жан. — И тъпият стар Ричард!

Той размаха пистолета си към мястото, където седеше обикновено Ричард и изведнъж видя, че вратата е открехната. С тревожен вик той се втурна бързо към градината. Мис Бенет се строполи на канапето и избухна в сълзи, а в това време инспектор Томас влетя устремно в стаята, следван по петите от сержант Кадуолъдър.

Глава двадесета

— След него! Бързо! — извика инспекторът на Кадуолъдър, когато се втурнаха в стаята. Сержантът спринтира към терасата през френския прозорец, докато Старкуедър долетя откъм преддверието. Той беше последван от Лора, която се затича към френския прозорец и погледна навън. След тях се появи Ейнджъл. И той притича до френския прозорец. Мисис Уоруик застана права на прага.

Инспектор Томас се обърна към мис Бенет:

— Хайде, хайде, скъпа госпожо! — зауспокоява я той. — Не се вълнувайте толкова. Справихте се много добре.

Мис Бенет отвърна с пресекващ глас:

— Знаех през цялото време — каза тя на инспектора. — Аз, видите ли, знам най-добре от всички на какво е способен Жан. Съзнавах, че Ричард прекалено много го дразнеше и се досещах… знаех, че Жан започва да става опасен.

— Жан! — извика Лора, въздъхна печално и прошепна: — О, не! О, не! Не Жан! — После се отпусна на стола зад бюрото. — Не мога да повярвам — изохка тя.

Мисис Уоруик изгледа ядно мис Бенет:

— Как можа, Бени? — обвинително изрече тя — Как можа? Мислех, че поне ти ще бъдеш лоялна.

Мис Бенет отговори предизвикателно:

— Има моменти — каза тя на старата дама, — когато истината е по-важна от лоялността. Вие не разбрахте… никой от вас не разбра, че Жан започва да става опасен. Той е мило момче… приятно момче, но… — Тя не можа да продължи нататък, сломена от скръб.

Мисис Уоруик тъжно се запъти към креслото и седна, вперила поглед в празното пространство.

Инспекторът тихо довърши мисълта на мис Бенет:

— Но такива като него, когато навършат определена възраст, стават опасни, защото вече не разбират какво правят — отбеляза той. — Липсва мъжка ръка, липсва контрол. — Той отиде при мисис Уоруик. — Не бива да скърбите, мадам. Мога да се нагърбя с обещанието, че с него ще се отнасят с разбиране и човечност. Смятам, че случаят ще приключи много бързо, защото той не е отговорен за постъпките си. Ще бъде изпратен там, където за него ще се грижат добре. Знаете ли, скоро и без друго щеше да се стигне дотам.