Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 15

— Не — промърмори. — Не, това би било глупаво.

— Защо? — попита Лора.

— Е, все някакви отпечатъци трябва да има — поясни той. — Както на чашата, така и на гарафата. От една страна, на онзи приятел — камериера, от друга — на съпруга ви. На позицията ще й се стори много съмнително, ако няма никакви следи. — Той си сръбна от чашата, която държеше. — А сега трябва да измисля начин да оправдая своите отпечатъци. — После добави: — Не е лесно да си престъпник, нали?

Внезапно Лора поривисто извика:

— О, недейте! Не се забърквайте в това! Може да заподозрат вас!

Старкуедър развеселен отговори:

— О, аз съм човек, на когото може да се разчита — извън всякакво подозрение. Но, в известен смисъл, вече съм вътре в играта. В края на краищата колата ми е отвън, затънала в канавката. Но не се тревожете, най-лошото, за което могат да ме хванат, е да ме уличат в известно лъжесвидетелство и лека злоупотреба с елемента „време“. Ала ако си изиграете ролята както трябва, това няма да се случи.

Лора уплашена седна с гръб към него на табуретката. Той мина пред нея.

— Е — рече той, — готова ли сте?

— Готова… за какво? — попита тя.

— Хайде, трябва да се вземете в ръце — насърчи я той.

Леко замаяна, тя промълви:

— Чувствам се… глупаво… не мога… не мога да мисля.

— Не е нужно да мислите — каза й Старкуедър. — Трябва само да се подчинявате на нарежданията ми. А сега ето какъв е планът. Първо, има ли в къщата някаква пещ?

— Пещ? — Лора се замисли, сетне отговори. — Ами… бойлер с дърва.

— Хубаво — той отиде до бюрото, взе вестника и напъха в него изрезките. Върна се при Лора и й го подаде. — А сега — нареди й след това, — първото нещо, което трябва да направите, е да отидете в кухнята и да сложите това в бойлера. После се качвате по стълбите, събличате си дрехите, слагате си някакъв халат или пък… нощница, или с каквото там разполагате… — Той спря за момент. — Имате ли аспирин?

Лора отвърна озадачено:

— Да.

Старкуедър продължи, сякаш обмисляше плана, докато говореше:

— Ами… изпразнете шишето в канала. След това отидете при някого… при свекърва си или мис… как беше… Бенет? И кажете, че имате главоболие и искате аспирин. После, докато сте там, оставете вратата отворена и така, сякаш между другото, ще чуете изстрела.

— Какъв изстрел? — попита Лора и втренчено го погледна.

Без да й отговори, Старкуедър прекоси стаята, отиде до инвалидната количка и взе пистолета от масата.

— Да, да — разсеяно промърмори той. — Аз ще се погрижа за това. — Той огледа пистолета. — Хм, не съм виждал такъв… спомен от войната, нали?

Лора стана от табуретката.

— Не зная — каза тя. — Ричард имаше няколко пистолета чуждестранна изработка.

— Чудя се дали е регистриран — рече Старкуедър повече на себе си, като все още държеше пистолета.

Лора седна на канапето.

— Ричард имаше разрешително… ако питате за това — разрешително за цялата си колекция — каза тя.