Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 13

Старкуедър стана от табуретката и, хвърляйки бърз поглед през рамо към трупа на Ричард Уоруик, каза мрачно:

— Колкото повече научавам за съпруга ви, толкова повече искам да вярвам, че случилото се тук тази нощ не е нищо друго, освен справедлива екзекуция, а не убийство! — Той се приближи до Лора и продължи: — Така, да се върнем на човека, чието дете е било прегазено. Бащата. Как се казва той?

— Мисля, че беше някакво шотландско име — отвърна Лора. — Мак… Мак и още нещо… Маклауд? Маккрей… не мога да си спомня.

— Трябва да опитате да си спомните! — настоя Старкуедър. — Хайде, налага се! Той още ли живее в Норфък?

— Не, не — каза Лора. — Бил е там само на гости. При роднините на жена си, мисля. Сещам се, че всъщност май беше от Канада.

— От Канада? Това е достатъчно далече — отбеляза Старкуедър. — Ще е нужно време, за да бъде намерен. Да — продължи той и мина зад канапето. — Да, мисля, че от това ще излезе нещо. Но, за Бога, опитайте да си спомните името му. — Той прекоси стаята, отиде до креслото в нишата, където беше балтонът му, извади ръкавиците от джоба и ги сложи на ръцете си. После огледа стаята, сякаш търсеше нещо и попита: — Имате ли вестници тук?

— Вестници ли? — попита изненадана Лора.

— Не днешни — обясни той. — По-добре вчерашни или от онзи ден.

Лора стана от канапето и отиде до някакъв шкаф зад креслото.

— В този шкаф има някакви стари вестници. Държим ги тук, за да разпалваме с тях камината — каза тя.

Старкуедър отиде при нея, отвори шкафа и извади отвътре един вестник. След като погледна датата, отсече:

— Този става. Точно каквото ни трябва.

После затвори шкафа, занесе вестника на бюрото и извади от едно от отделенията чифт ножици.

— Какво ще правите? — попита Лора.

— Ще изфабрикуваме малко улики — щракна той демонстративно с ножицата.

Лора озадачено го погледна.

— Но ако допуснем, че полицията успее да намери този човек? — попита тя. — Какво ще стане тогава?

Старкуедър се ухили насреща й.

— Ако той все още живее в Канада, ще се наложи да се потрудят малко — заяви той със самодоволен вид. — А когато го намерят, ще разберат, че той няма начин да не е имал алиби за тази вечер, фактът, че е бил на няколко хиляди километра оттук трябва да се окаже достатъчно убедителен. А след това ще бъде вече късно да разследват каквото и да било. Както и да е, по-добро от това не можем да измислим. Във всеки случай така поне ще дишаме спокойно.

Лора изглеждаше притеснена.

— Не ми харесва — оплака се тя.

Старкуедър я погледна някак нетърпеливо.

— Скъпо мое момиче — захвана да я убеждава той, — не можете да си позволите да бъдете придирчива. Но все пак трябва да се опитате да си спомните името на човека.

— Не мога, казвам ви, не мога — настоя Лора.

— Навярно се е казвал Макдугъл? Или Макинтош? — предложи той услужливо.

Лора се отдръпна от него и запуши ушите си с ръце.

— Спрете! — извика тя. — Така само става по-лошо. Вече не съм сигурна дали въобще започваше с „Мак“!