Читать «Петдесет хиляди» онлайн - страница 7

— Налей си вода.

— След този мач ще напусна ринга — каза Джек. — Край. Ще понеса боя, но поне ще спечеля от това.

— Ясно.

— Цяла седмица не съм спал — каза Джек. — През нощта не мигам и си блъскам главата. Не мога да спя, Джери. Нямаш представа какво е това да не можеш да заспиш.

— Вярвам ти.

— Не мога да спя. Това е. Просто не мога да заспя. Каква е ползата години наред да поддържаш формата си и да не можеш да спиш?

— Лошо.

— Не знаеш какво е това, Джери, да не можеш да заспиш.

— Налей си малко вода в чашата — казах аз.

Ето че към единадесет часа Джек беше вече напълно готов. Накрая едва не заспа прав. Помогнах му да се съблече и го сложих да си легне.

— Сега ще спиш добре, Джек — казах аз.

— Да — промърмори Джек, — сега ще заспя.

— Лека нощ, Джек — казах аз.

— Лека нощ, Джери — отвърна Джек. — Ти си единственият ми приятел.

— По дяволите — казах аз.

— Ти си единственият ми приятел — каза Джек, — единственият.

— Спи — казах.

— Заспивам — каза Джек.

Долу в канцеларията Хоган седеше на бюрото и четеше вестници. Той вдигна очи.

— Е, как, приспа ли приятелчето си?

— Замина.

— Така е по-добре, отколкото да не спи — каза той.

— Разбира се.

— Вземи, че го обясни на спортните журналисти — каза Хоган.

— Аз също си лягам.

— Лека нощ — каза Хоган.

Сутринта слязох в осем часа и закусих. Хоган се занимаваше с клиентите си в плевнята. Отбих се да ги погледам.

— Едно! Две! Три! Четири! — броеше Хоган.

— Здравей, Джери — каза той. — Стана ли Джек?

— Не. Още спи.

Върнах се в стаята и събрах багажа си. Към девет и половина Джек се размърда зад стената. Чух го да слиза по стълбата и аз отидох след него. Седнал бе да закуси. Хоган беше дошъл и стоеше до масата.

— Как се чувствуваш, Джек? — попитах аз.

— Прилично.

— Добре ли спа? — попита Хоган.

— Както се полага — каза Джек. — Езикът ми е малко дебел, но глава не ме боли.

— Браво — каза Хоган. — Дадох ти хубаво уиски.

— Пиши го в сметката — каза Джек.

— Кога ще заминете?

— Преди обед — каза Джек. — С влака в единадесет часа.

— Седни, Джери — каза Джек. Хоган излезе. Седнах на масата. Джек ядеше грейпфрут. Щом намереше семка, изплюваше я в лъжичката и я изтърсваше в чинията.

— Май че здравата се нажулих миналата вечер? — започна той.

— Да, пийна малко уиски.

— Сигурно съм надрънкал маса глупости.

— Къде е Хоган? — попита той. Беше изял грейпфрута.

— В канцеларията.

— Какво говорих за залагането? — попита Джек.

Той държеше лъжичката и мачкаше с нея грейпфрута. Прислужницата донесе шунка с яйца и взе грейпфрута.

— Дайте ми още една чаша мляко — каза Джек. Момичето излезе.

— Каза, че залагаш петдесет хиляди за Уолкът — припомних му аз.

— Вярно е.

— Това са много пари.

— Да не мислиш, че ми е приятно?

— Всичко може да се случи.

— Не — каза Джек. — Страшно му е нужна титлата. Онези мошеници току-така няма да се излъжат.

— Нищо не може да се каже предварително.

— Не. Нужна му е титлата. Тя ще му донесе много пари.

— Петдесет хиляди са също много пари — казах аз.

— Това е бизнес — каза Джек. — Аз не мога да спечеля. Знаеш, че не мога да спечеля.