Читать «Петдесет хиляди» онлайн - страница 9

— Я да видим колко тежиш, Джек — каза Фридман, менажерът на Уолкът.

— Добре, но претегли и него. — Джек кимна с глава към Уолкът.

— Махни пешкира — каза Фридман.

— Колко е? — Джек попита хората, които мереха.

— Сто четиридесет и три фунта — каза дебелият човек до кантара.

— Много си добре — каза Фридман.

— Сега претегли него — каза Джек.

Уолкът приближи. Той беше блондин, с широки рамене и ръце на боксьор от тежка категория. Затова пък краката му бяха къси. Джек стърчеше половин глава над него.

— Здравей, Джек — каза той. На лицето му имаше много белези.

— Здравей — каза Джек. — Как е самочувствието?

— Добро е — каза Уолкът.

Той свали кърпата от кръста си и стъпи на кантара. Едва ли някой е виждал по-широки рамене и гръб от неговите.

— Сто четиридесет и шест фунта и дванадесет унции. Уолкът слезе от кантара и се усмихна на Джек.

— Разликата ви е около четири фунта — каза му Джон.

— Когато се кача на ринга, ще бъде и по-голяма — каза Уолкът. — Сега отивам да обядвам.

Влязохме в съблекалнята и Джек се облече.

— Изглежда здравеняк — каза Джон.

— Май че доста бой е изял.

— Да — каза Джек, — не е трудно да го намериш.

— Къде отивате? — попита Джон, след като Джек се облече.

— Обратно в хотела — каза Джек. — Погрижи ли се за всичко?

— Да — кимна Джон. — Всичко е наред.

— Аз ще полегна малко — каза Джек.

— Ще мина към седем без четвърт и ще излезем да вечеряме.

— Добре.

В хотела Джек свали обувките и сакото си и се изтегна на кревата. Аз написах едно писмо. Погледнах няколко пъти към леглото, но Джек не спеше. Той лежеше съвършено неподвижно и от време на време отваряше очи. Накрая стана.

— Искаш ли да поиграем крибидж, Джери? — каза той.

— Може — съгласих се аз.

Той клекна до куфара и извади картите и дъската за крибидж. Изиграхме няколко игри и той спечели три долара. Джон почука на вратата и влезе.

— Ще играеш ли крибидж, Джон? — попита Джек. Джон сложи шапката си на масата. Беше цялата мокра.

Мокро беше и палтото му.

— Вали ли? — попита Джек.

— Като из ръкав — каза Джон. — Движението се задръсти, затова слязох от таксито и дойдох пеш.

— Хайде, дай да поиграем крибидж — каза Джек.

— Трябва да хапнеш.

— Не — каза Джек. — Не ми се яде още.

Играха крибидж около половин час и Джек спечели и от него долар и половина.

— Мисля, че все пак трябва нещо да ядем — каза Джек. Той отиде и погледна през прозореца.

— Вали ли още?

— Да.

— Да ядем в хотела — каза Джон.

— Добре — каза Джек. — Ще ти играя още една игра, да видим кой ще плати вечерята.

След известно време Джек стана и каза:

— Ти ще платиш вечерята, Джон.

Слязохме долу и вечеряхме в големия салон. После отново се качихме в стаята. Джек игра крибидж с Джон и спечели още два долара и половина. Настроението на Джек се подобри. Джон беше донесъл чанта с всичко необходимо за мача. Джек свали ризата, връзката и за да не изстине на улицата, облече вълнена риза и пуловер. Боксьорският си екип и хавлията сложи в чантата.

— Готов ли си? — попита Джон. — Ще им кажа да поръчат такси.

Скоро телефонът иззвъня и съобщиха, че таксито ни чака. Спуснахме се с асансьора, минахме през фоайето, качихме се в таксито и се отправихме към Парка. Валеше силен дъжд, но по улиците имаше много хора. Всички билети бяха продадени. Когато отивахме към съблекалнята, сам се убедих колко е препълнена залата. От крайните места до ринга трябваше да има половин миля. Залата беше в полумрак. Светеха само лампите над ринга.