Читать «Петдесет хиляди» онлайн - страница 13
Ърнест Хемингуей
После сам започна да удря. Лицето му бе все така страшно. Държеше ръцете си ниско и си служеше със суингове. Уолкът се прикри и Джек замахна диво към главата му. Отдръпна се и лявата му ръка попадна в слабините на Уолкът, а с дясната го удари там, където самият той бе получил удара. Съвсем ниско под пояса. Уолкът рухна на пода, хвана се за корема, претърколи се и се сгърчи.
Съдията улови Джек и го избута в неговия ъгъл. Джон скочи на ринга. Тълпата не спираше да реве. Съдията размени няколко думи със страничните съдии, после на ринга се качи говорител с мегафон и обяви:
— Победител е Уолкът. Отсъден е фаул. Съдията говореше с Джон. Той каза:
— Какво можех да направя? Джек не призна фаула. После, когато беше гроги, сам игра нечисто.
— Той и без това бе загубил — каза Джон.
Джек седеше на стола. Бях свалил ръкавиците му и той натискаше с ръка болното място. Когато се опираше на нещо, лицето му не изглеждаше така ужасно.
— Иди да се извиниш — прошепна Джон на ухото му. — Ще направиш добро впечатление.
Джек стана, лицето му бе обляно в пот. Наметнах го с хавлията. Той прекоси ринга, като натискаше с една ръка корема си под хавлията. Бяха вече вдигнали Уолкът и го свестяваха. Край ъгъла на Уолкът се тълпяха много хора. Никой не заговори с Джек. Той се наведе над Уолкът.
— Съжалявам — каза Джек. — Не исках да те фаулирам.
Уолкът не отговори. Явно беше, че е зле.
— Е, сега си шампион — каза му Джек. — Дано това ти донесе радост.
— Остави момчето на мира — каза Соли Фридман.
— Здравей, Соли — каза Джек. — Съжалявам, че фаулирах твоя възпитаник.
Фридман само го изгледа.
Джек се върна в своя ъгъл със смешна, спъната походка. Помогнахме му да се провре през въжетата, преведохме го край масите на репортьорите и по коридора. Много от зрителите искаха да го потупат по гърба. Наметнат с хавлията, Джек си проправи път през тълпата до съблекалнята. Уолкът стана герой на деня. Нали повечето хора бяха заложили парите си на него.
Щом се добрахме до съблекалнята, Джек легна и затвори очи.
— Ще се върнем в хотела и ще повикаме лекар — каза Джон.
— Всичко в мене е на пихтия — каза Джек.
— Ужасно съжалявам, Джек — каза Джон.
— Няма нищо — каза Джек. Той лежеше със затворени очи.
— Опитаха се да ни измамят — каза Джон.
— Твоите приятели Морган и Стайнфелт — каза Джек. — Добри приятели имаш, няма що.
Сега лежеше с отворени очи.
— Странно как бързо съобразява човек, когато става дума за толкова пари — каза Джек.
— Ти си юначага, Джек — каза Джон.
— Не — каза Джек. — Всичко беше много просто.
info
Информация за текста
Ernest Hemingway
Редакция: Mummu, 2008
Издание:
Ърнест Хемингуей. Старецът и морето. Повест и разкази
Издателство „Отечество“, София, 1982 г.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8861]
Последна редакция: 2008-08-17 17:00:00