Читать «Петдесет хиляди» онлайн - страница 3

— Вкиснал се е като престоял хляб — каза Хоган. — За нищо не го бива.

— Не съм виждал Уолкът — казах аз.

— Той ще го убие — каза Хоган. — Ще го разкъса на две.

— Да — казах, — все някой ден човек трябва и да загуби.

— Но не и така — рече Хоган. — Ще помислят, че не е тренирал. Ще излезе лошо име на фермата.

— Чу ли какво казаха за него журналистите?

— Чух, разбира се. Казаха, че е невъзможен. Че не трябвало да му позволят да се бие.

— Знаеш, че те винаги грешат.

— Да — каза Хоган. — Но този път са прави.

— Как пък могат да разберат дали си в ред, или не си?

— Не са чак такива глупаци — каза Хоган.

— Не направиха ли на пух и прах Уилард в Толидо? Този Ларднър, който сега е толкова умен, попитай го какво не наговори за Уилард в Толидо.

— Да, но него го нямаше — каза Хоган. — Той пише само за големите мачове.

— Какво ме интересува кои са те — кипнах аз. — Какво знаят те? Може би умеят да пишат, но от бокс не разбират.

— Ти също не мислиш, че Джек е във форма, нали? — попита Хоган.

— Не. Той е свършен. Остава само и Корбет да го наругае, и край.

— Ще го наругае, не бой се — каза Хоган.

— Не се съмнявам. Ще го наругае.

Тази нощ Джек пак не спа. Следващият ден беше последният преди мача. След закуска отново седяхме на верандата.

— За какво мислиш, когато не спиш, Джек? — казах аз.

— Безпокоя се — каза той. — Безпокоя се за къщата си в Бронкс, безпокоя се за имението във Флорида. Безпокоя се за жената и децата. Понякога си спомням мачовете. Мисля си за оня евреин Тед Луис и се ядосвам. Имам малко акции и за тях се безпокоя. По дяволите, за какво ли не мисли човек, когато не спи.

— Утре вечер всичко ще е минало — казах аз.

— Разбира се — каза Джек. — Звучи утешително, нали? Всичко ще си дойде на мястото, така ли?

Целият ден беше сърдит. Не тренирахме. Джек само малко се раздвижи, да поотпусне мускулите си. Проведе няколко рунда с въображаем противник. И тук не изглеждаше добре. После поскача на въже. Но не се изпоти.

— Най-добре е да не прави нищо — каза Хоган. Наблюдавахме го как скача на въже. — Вече въобще ли не се поти?

— Не може.

— Мислиш ли, че поне малко е във форма? Нали никога не е имал неприятности с теглото?

— Каква ти форма? Нищо няма вече в себе си.

— Трябва да се поти — каза Хоган.

Джек приближи, като скачаше с въжето. Скачаше пред нас напред и назад и всеки трети път кръстосваше ръце.

— Какво шушукате, врани такива? — каза той.

— Спри да тренираш — каза Хоган. — Ще се повредиш.

— Колко страшно, а? — каза Джек, отдалечи се и продължи да скача, като силно плющеше с въжето.

Същия следобед във фермата се появи Джон Колинс. Джек беше горе в стаята си. Джон пристигна с кола от града заедно с двама свои приятели. Колата спря и всички слязоха.

— Къде е Джек? — попита Джон.

— Горе в стаята, лежи.

— Лежи ли?

— Да — казах аз.

— Как е той?

Погледнах двамата непознати, дошли с Джон.

— Те са негови приятели — каза Джон.

— Зле е — казах аз.

— Какво му е?

— Не може да спи.

— По дяволите — каза Джон. — Този ирландец никога не може да спи.

— Не е в ред — казах аз.