Читать «Петдесет хиляди» онлайн - страница 2
Ърнест Хемингуей
— Аз само се шегувах с него — каза той. Стояхме на перона и чакахме влака. — Той не може да се държи така с мене, Джери.
— Нервен е и кисел — казах. — Иначе той е добър, Солджър.
— Добър ли? Кога ли пък е бил добър?
— Хайде довиждане, Солджър — казах аз. Влакът беше дошъл. Той се качи с чанта в ръка.
— Довиждане, Джери — каза той. — Ще бъдеш ли в града преди мача?
— Не вярвам.
— Тогава ще се видим на мача.
Той влезе вътре, кондукторът застана на стъпалото и влакът потегли. Върнах се във фермата с двуколката. Джек седеше на верандата и пишеше писмо на жена си. Пощата беше дошла и аз взех вестниците, отидох на другия край и седнах да чета. Хоган се появи на вратата и дойде при мене.
— Май не можаха да мелят със Солджър?
— Защо? Той просто му каза да се върне в града.
— Знаех, че така ще стане — каза Хоган. — Той никога не е обичал Солджър.
— Да. Малко са тия, които обича.
— Студен човек — каза Хоган.
— Към мене винаги е бил добър.
— Към мен също — каза Хоган. — Нямам нища против него. Все пак е студен.
Хоган се прибра през стъклената врата, а аз продължих да чета вестниците. Есента едва започваше и горе сред хълмовете на Джързи беше приятно. След като прочетох вестника, аз се загледах в природата наоколо и в пътя долу, който минаваше край гората. По него летяха автомобили я вдигаха прах. Времето беше чудесно и местността наистина красива. Хоган застана на прага и аз го попитах:
— Хоган, нямате ли някакъв дивеч тука?
— Не — каза Хоган. — Само врабчета.
— Видя ли вестника?
— Какво има в него?
— Вчера Санди е довел три коня до финиша.
— Снощи ми казаха по телефона.
— Изглежда, че отблизо ги следиш? — попитах аз.
— Да, поддържам връзка — каза Хоган.
— А Джек? — запитах. — Залага ли още?
— Той ли? — каза Хоган. — Ти можеш ли да си го представиш?
Точно тогава Джек се подаде от ъгъла с писмо в ръка. Облечен беше с пуловер, стари панталони и обувка за бокс.
— Да имаш марка, Хоган? — попита той.
— Дай писмото — каза Хоган. — Ще ти го пусна.
— Слушай, Джек — казах аз. — Ти не залагаш ли на конните състезания?
— Случвало се е.
— Така и знаех. Помня, че съм те виждал в Шийпсхед.
— И защо престана? — попита Хоган.
— Загубих много пари.
Джек седна на верандата до мене. Облегна се на стълба и замига на слънцето.
— Искаш ли стол? — попита Хоган.
— Не — каза Джек. — Така ми е хубаво.
— Чудесен ден — обадих се аз. — Приятно е да си сред природата.
— Къде по-добре е да съм с жена си в града.
— Е, остава ти още една седмица.
— Да — каза Джек. — Толкова.
Седяхме на верандата. Хоган влезе в канцеларията.
— Как мислиш, във форма ли съм? — попита той.
— Трудно е да се каже. Но нали ще бъдеш още цяла седмица тук.
— Не извъртай.
— Добре де — казах аз. — Не си в ред.
— Не мога да спя — каза Джек.
— Какво те тревожи?
— Липсва ми жената.
— Повикай я.
— Не. Стар съм за това.
— Довечера преди лягане ще направим една дълга разходка и като се умориш, ще спиш добре.
— Да се уморя? — каза Джек. — Та аз през цялото време съм уморен.
Такъв беше цялата седмица. През нощта не можеше да спи, а сутрин се чувствуваше, знаете как — като човек, който не може да свие ръцете си в юмрук.