Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 185

Стражите на вратата ги разпознаха въпреки раздърпания им вид. И докато дежурният капрал им отдаваше чест, Рафи извика:

— Има заговор да се взриви посолството, взривът ще избухне всеки миг. Върви с графиня Янош и й помогни да изведе хората от района на бомбата.

Маги изтича през фоайето, а слисаният капрал се затича след нея.

— Наляво — викна Робин.

Със свръхчовешки усилия, които се изписваха на лицето му, той хукна с бързина, която почти съперничеше на тази на Рафи. Профучаха покрай стреснатите прислужници от посолството, без да спират, за да дават обяснения.

Стигнаха до едно стълбище. Наляво, напред по коридора, после през една врата, след това отново наляво. Ако го нямаше Робин да го води, Рафи никога нямаше да успее да стигне дотам.

— Тук — каза кратко Робин, като спря пред една врата. Рафи беше разгледал ключовете, докато тичаше, и пъхна в ключалката най-вероятния. Минаха скъпоценни секунди, докато се опитваше да накара ключа да се превърти, но не беше този. Опита друг. Усещаше се натрапчивата миризма на горяща свещ. Колко време беше минало… минути ли? Или секунди?

Проклятие! Пак грешен ключ. В крайна сметка, ако пламъкът достигнеше барута, преди да отворят килера, щяха да умрат, преди да са разбрали, че не са успели.

Еврика! Третият ключ се оказа нужният. Рафи го завъртя диво, после заблъска по дръжката. Когато вратата поддаде под натиска му, едно пламъче, духнато от течението, се люшна и лениво се насочи към купчинката барут, само на част от инча по-надолу.

Движейки се така съгласувано, сякаш беше репетирал, Робин се гмурна в килера в мига, в който Рафи отвори вратата. Когато се приземи долу, той протегна дясната си ръка напряко на насипаната на пода пътечка от барут. Пламъкът докосна експлозива и запълзя по барутната нишка по-бързо, отколкото можеше да бъде проследен с око, разсипвайки се в пламтящи частици, когато лизна ръката му.

Цяла минута двамата мъже тупаха яростно по горящите искрици, които летяха из килера. Миризмата на сяра бе пропила въздуха и около тях се носеха облаци от щипещ очите дим.

После се възцари стряскащо затишие, нямаше повече огън. Край.

Робин се свлече на пода, борейки се да си поеме дъх, докато Рафи се облягаше тежко на рамката на вратата. Не му се вярваше, че са успели навреме и че са живи и сравнително здрави.

Няколко души от персонала на посолството ги бяха последвали и се приближаваха, шепнейки смутено помежду си. Рафи каза на един, който изглеждаше по-авторитетен:

— Можете да кажете на министрите, че не е необходимо да се евакуират.

Мъжът кимна, обърна се и тръгна към стълбите. Робин погледна нагоре с кисела усмивка на изтощеното си лице.

— Готов съм за нова кариера. Вече съм прекалено стар за такива вълнения.

Рафи му отправи на свой ред една уморена усмивка.

— Мисля, че съм се родил прекалено стар.

Усети силно приятелско чувство към този мъж, който му беше едновременно приятел и съперник.