Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 184

— Значи сме дошли навреме. Госпожа Сорел ще бъде очарована.

— Идвате навреме за нас, но трябва да стигнем в Париж най-много до един час, защото външните министри, които се събират в британското посолство, ще бъдат вдигнати във въздуха.

Рафи разказа с няколко думи каква е ситуацията, докато тримата извеждаха конете си навън.

Отдясно се разнесе изстрел. Идваше откъм главния път извън имението. Русе каза:

— Нашите притискат хората на Варен към реката. Няма да издържат много без водача си. Някои вече се предадоха.

Маги се качи на коня, после погледна загрижено с какви усилия Робин възсядаше своя кон.

— Ще се справиш ли, скъпи?

— Конят ще свърши по-голямата част от работата. — Той затвори очи за момент, а лицето му беше бяло като пергамент. После отново ги отвори и успя да се усмихне бодро. — Мога да бъда полезен оттатък, защото познавам посолството по-добре от тебе и Рафи.

Никой не можеше да отрече това и тя не каза нищо повече. Ако Робин не понесеше пътуването, тя и Рафи щяха да се справят сами.

Никой от конете нямаше дамско седло, затова Маги яхна своя по мъжки, разкривайки дългите си крака. Животните се въртяха нервно, дразнени от лютата миризма на барут, която се стелеше във въздуха.

Фон Ференбах запита:

— Да изпратя ли ескорт с вас?

Рафи поклати отрицателно глава.

— Имаме отпочинали коне, а тримата ще пътуваме по-бързо, отколкото голяма група. Пожелайте ни късмет. Ще ви пратя съобщение, ако успеем.

После тримата британци смушкаха конете си и излетяха в галоп от двора на конюшнята.

25.

Маги така и не запомни нищо от тази езда. Беше махнала успокоително към Елен, когато излитаха в галоп през портата, но не беше спряла за обяснения. Имаше някакво лудо опиянение в това, да препуска към Париж заедно с двамата мъже, които обичаше най-много на този свят. Бяха оцелели след поредица от ужаси и за момента тя се чувстваше непобедима, сякаш никакво количество барут не беше в състояние да им навреди.

Макар че изминаха бързо селския път, натовареното следобедно движение в града доста ги забави. Рафи яздеше начело и препускаше, колкото можеше, по-бързо. Маги хвърляше загрижени погледи към Робин. Той ги следваше с мрачна решителност, без да изостава от тях.

Когато наближиха, опиянението напусна Маги и тя се почувства изтощена, а страхът скова нервите й и ги изпъна като железни въжета. Когато най-накрая влетяха в улица „Фобур Сент Оноре“, конете им лъщяха от пот и се препъваха от умора; тя чу как часовникът отброи четири удара, възвестявайки, че е дошъл фаталният час.

Те скочиха от седлата пред входа на посолството и хвърлиха юздите в ръцете на уличните хлапета, които притичаха, за да ги уловят. Рафи помогна на Робин, придържайки го за здравата му ръка. И нареди:

— Марго, щом влезем вътре, върви в спалнята на Касълрий и ги накарай да излязат оттам. Дай ми ключовете на Нортууд, за да можем с Робин да стигнем до барута.

Тя кимна и му подхвърли ключовете. Призна си със съжаление, че кавалерските му инстинкти все още действат — горе тя имаше по-големи шансове да оцелее при експлозията, отколкото той и Робин. Ако те загинеха, тя не беше сигурна дали ще иска да живее повече, но сега не беше време да спори с него.