Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 183

Докато тя се опитваше да се сниши и да избегне дулото на пистолета на Варен, той изгърмя и опръска бузата й с барут. Тя падна на пода и остана там, затисната под тежкото тяло на графа. Усети по лицето си топла кръв; — може би беше смъртно ранена и прекалено замаяна, за да изпита болка.

После някой отмести тялото на графа и Рафи я вдигна, за да седне.

— О, Господи, Маги, наред ли си?

Той я прегърна и внимателно огледа главата й отстрани, като редуваше под нос ругатните с благодарствени думи. Тя успя да каже с пресъхнали устни:

— Аз… мисля, че кръвта е от Варен.

Рафи прегръщаше Маги така силно, че й се стори, че ще й строши ребрата. Задърпа се да се освободи, трудно й беше да диша с лице, притиснато към дращещата груба вълна на палтото му. Но въпреки неудобното положение й се искаше светът да спре и тя да остане завинаги в ръцете му, на сигурно и топло.

Гласът на Робин я върна към действителността.

— Хората на Варен може всеки момент да дойдат да разберат защо се стреля. Макар че графът ни предпочиташе живи, лоялните му последователи може да не бъдат толкова великодушни.

Той взе пушката на Рафи и я притисна несръчно до гърдите си със здравата си ръка.

— Колко амуниции имаме?

Прегръдката се отхлаби точно толкова внезапно, колкото се беше стегнала. Рафи пусна Маги с отнесено, странно изражение в погледа. Докато й помагаше да се изправи, той отговори:

— Не са много. Марго, вземи другата пушка, докато аз оседлая конете. Ако яздим всички заедно, колкото може, по-бързо, поне един от нас ще има шанса да се измъкне.

Докато оседлаваше конете, сърцето на Рафи биеше силно. Ако не се измъкнеха веднага и не тръгнеха в луд галоп, никога няма да стигнат навреме до посолството. Зарадва се, че намери собствения си кон. Беше изключително обучено животно и щеше да бъде точно като за Робин.

Отвън се разнесе единичен изстрел, последван от безредна стрелба. Един куршум влетя през горната част на вратата и Рафи несъзнателно се сниши, ругаейки под нос. Варен не лъжеше, когато казваше, че има цяла армия там вън.

После изстрелите замлъкнаха, сякаш стрелците се отдалечаваха от конюшнята. Озадачен, Рафи изведе два коня пред преградите. Преди да успее да изведе третия, вратата се отвори. Един глас извика на френски:

— Предайте се! Съпротивата е безсмислена!

Марго вдигна пушката си, Рафи също грабна своята, но не стреляха веднага. Който и да беше, този, който влизаше, движеше се също така предпазливо, както Рафи преди това. Беше висок мъж, чийто силует се очертаваше на фона на осветения двор, а в ръката му се забелязваше очертанието на пистолет, зареден и готов за стрелба…

Маги първа разпозна униформата и светлата коса на полковник фон Ференбах. Тя сведе оръжието си, почти замаяна от облекчение.

— Надявам се, че сте тук, за да ни спасите, полковник — каза тя колебливо, — защото със сигурност имаме нужда.

Като позна гласа й, той също наведе оръжието си и отвори вратата, а зад него тя видя фигурата на генерал Русе. Прусакът каза с лека усмивка: