Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 181

Гледайки подир мъжете, които галопираха по алеята, Елен се молеше да са стигнали навреме.

Маги и другарите й не видяха никого по тясната пътека между замъка и конюшнята. Откритият двор изглеждаше ужасно незащитен и те изпитаха голямо облекчение, когато достигнаха вратата на конюшнята. Рафи вдигна резето, дръпна се на едната страна и ритна вратата, за да я отвори, държейки пушката насочена срещу всяка възможна опасност.

Предпазните му мерки не бяха необходими; конюшнята като че ли беше пуста, вътре имаше само коне. Може би конярите са били повикани да участват в търсенето вътре в замъка.

След като огледа вътрешността, Рафи каза:

— Робин, вземи най-добрите коне. Марго, потърси амуниции. Аз ще пазя.

Другите двама кимнаха утвърдително и тръгнаха да изпълнят задачите си като прекрасно сработен екип. Докато се отправяше надясно към стаята за амуниции, Маги помисли колко добре работят заедно, като се вземеше предвид, че и тримата бяха водачи по природа, повече навикнали да дават заповеди, отколкото да получават.

Мислите й бяха внезапно прекъснати, когато влезе в стаята за амуниции и се озова стисната в желязна хватка. Преди да успее да изпищи, за да предупреди другарите си, една стоманена ръка затисна устата й. Тя се замята яростно, за да се освободи, но не можеше да се мери с нападателя си. Той изви коварно ръката й, за да я принуди да пусне оръжието. После издърпа главата й и я извъртя назад, за да може да го види.

Тя се озова срещу втренчения черен поглед на граф Дьо Варен. Той се усмихна с обичайната си приветлива светска усмивка и притисна заредения пистолет към слепоочието й. Ако успееше да оживее, сигурно дълго време щеше да носи белезите.

— Поздравления, че сте се изплъзнали от моите хора в замъка — каза той, леко задъхан от усилието да пречупи съпротивата й. — Не съм съвсем изненадан, вие и вашите любовници сте чудесни противници. Някога споделяли ли сте леглото и тримата заедно? Според мене това би допринесло за хармонията помежду ви.

И без да чака отговор, той я бутна пред себе си в основното помещение на конюшнята. Когато влязоха там, той свали лявата си ръка от устата си и я прихвана здраво през кръста, притискайки и двете й ръце до тялото й.

— Сега можете да викате колкото си искате, графиньо.

Като чу гласа на Варен, Робин веднага се обърна. Яростната му ругатня накара и Рафи да се завърти. И двамата замръзнаха от ужас.

— Сигурен съм, че никой от вас двамата, господа, не би искал да навреди на вашата красива вероломна графиня — изсъска Варен. — Пуснете оръжието, Кандовър. Двамата вдигнете ръце над главите си и излезте в средата.

Рафи веднага пусна пушката и застана до Робин. Лицето на Марго побеля, в очите й се четеше страх, но тя изрече с равен глас:

— Не му позволявайте да ви спре. Това е еднозаряден пистолет за дуел, не може да застреля и трима ни.

— Макар че графинята ни показва такава великолепна склонност към мъченичество, не бих ви посъветвал да опитвате каквото и да било, господа — каза Варен, отдръпвайки се заднешком към вратата, като продължаваше да държи Маги здраво притисната до себе си. — Моите хора са се скрили отвън и никога няма да избягате. Направих си този труд, защото предпочитам да ви хвана живи, но ви предупреждавам, при най-малкото движение от един от вас ще пръсна мозъка на тази дама.