Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 179

Ударът й изкара въздуха, но се отрази много по-зле на Рекс, който се бе оставил да го носят с учудваща пасивност. Котката излетя във въздуха със смразяващ кръвта вик на котешка ярост.

Рекс падна върху мъжа, който се беше сблъскал с Маги, а режещите му нокти и мощните задни крака задраскаха с унищожителна сила. Използвайки главата на мъжа като трамплин към сигурността, Рекс го остави да пищи, докато от лицето му силно шуртеше кръв. Котката изчезна в коридора сред слугите, а черната й опашка се ветрееше като пухкаво гневно знаме.

Рафи дръпна Маги назад и хлопна вратата под носа на обезкуражените преследвачи. Когато хукнаха обратно по коридора, по който бяха дошли, той каза:

— Няма да тръгнеш след оная проклета котка!

Маги още не можеше добре да си поеме въздух, затова не каза нищо друго освен саркастичното: „Да, ваша светлост.“

— Удивително — отбеляза Рафи, когато свърнаха по друг коридор. — Това е първата дума на покорство, която някога съм чул от вас, графиньо.

— Наслаждавай се — отряза го тя. — Първата и последната.

Искрицата веселие изгасна, когато стигнаха до мястото, където се пресичаха два коридора. Пред тях изникнаха други двама въоръжени мъже, привлечени от прозвучалите преди малко изстрели. Маги погледна зад себе си и видя нападнатите от котката, които се бяха освестили и тичаха по петите им.

— Бягай надясно! — заповяда Рафи. — И вземи това! Той й подаде едната пушка и торбичка с амуниции. Докато тя и Робин тичаха по десния напречен коридор, Рафи вдигна другата пушка и зареди двата ударника. След като даде един изстрел пред себе си, той се обърна и стреля назад. Не се целеше, разчиташе на това, че изстрелите ще накарат преследвачите им да се разпръснат. После хукна след приятелите си.

Виждайки, че Робин всеки момент ще припадне, Маги спря до една врата в средата на коридора. Беше заключена. Изричайки мислено молитви, тя затърси ключа от своята стая, който беше задържала, след като заключи вътре Нортууд. За нейно голямо облекчение ключът пасна и вратата се отвори, а зад нея се показа стълба, която се изкачваше нагоре.

Когато Рафи дотича при тях, тя каза:

— Слава на Бога, че ключалките тук са толкова стари и примитивни. Сигурно се отключват с един и същи ключ.

Вместо да ги последва, Робин се свлече покрай стената целият пребледнял.

— Не мога… да издържа. Няма да избягате, само ви забавям — изшептя той. — Оставете ме със заредена пушка… може би ще мога да ви спечеля малко време.

Преди Маги да успее да отвори уста, Рафи изсумтя:

— Не ставай глупак.

Подхвана Робин със свободната си ръка и го повлече нагоре по стълбите.

Маги заключи отново вратата и се затича след двамата мъже. Ако имаха късмет, техните преследвачи нямаше да разберат, че плячката им се е изплъзнала по този път.

Изкачиха може би два етажа, преди да стигнат друга врата. Тя водеше към едно преддверие, по-широко и по-добре поддържано от сервизните коридори долу; бяха стигнали до онази част от замъка, където живееха господарите. След врявата долу тук беше странно тихо.