Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 178

Преди да се стигне до катастрофален сблъсък, Фон Ференбах вдигна повелително ръка:

— Не!

Елен яздеше до полковника на кон, взет от пруските конюшни. Като позна Мишел Русе, тя смушка коня си и препусна към него в откритото пространство с вика:

— Не стреляйте, ние сме приятели!

Намесата на красивата жена накара напрежението да стихне, още повече че липсата на подходяща дреха за езда разкриваше пред погледите неприлично голяма част от краката й. Фон Ференбах препусна след нея и двамата с Русе се срещнаха в празното пространство между двете групи.

След кратко изясняване накъде се е запътила всяка от групите и защо, полковникът се намръщи за миг.

— Може би трябва да обединим силите си, генерал Русе.

Русе вдигна вежди, а тъмното му лице издаваше скептицизъм.

— Французи и прусаци да яздят заедно?

Погледът на полковника докосна Елен, която напрегнато чакаше в третия ъгъл на образувалия се триъгълник.

— Подобно нещо не бива да бъде невъзможно, когато хората имат една и съща цел. — Той протегна ръка. — Ще се опитаме ли да продължим заедно?

Русе бавно се усмихна и пое ръката на прусака.

— Много добре, полковник. Вместо да гледаме назад, ще вървим напред… заедно.

24.

Макар че нападението на Рафи изненада двамата търсачи, по-високият зареди пушката и стреля от двете цеви. Рафи успя да блъсне оръжието нагоре и изстрелът улучи тавана, но гърмежът беше оглушителен, а рикоширалата гилза го одраска по ръката.

Високият мъж ядосано вдигна празното оръжие над главата си, за да го използва като сопа. Преди да успее да го стовари, Рафи го ритна коварно в чатала. Въоръженият мъж изпищя и се преви на две.

Радостен, че не е забравил уроците на отдавна миналите кръчмарски боеве от колежанските години, Рафи насочи вниманието си към по-отдалечения неприятел, едър, бавен мъжага, който непохватно се опитваше да го вземе на прицел. Преди да успее, Рафи го удари в челюстта с прав десен удар, който би повалил дори млад бик.

Високият мъж залитна към Рафи във вял опит да се намеси в боя. Рафи отстъпи настрана, после стовари ръба на ръката си върху врата на мъжа. Слугата веднага се присъедини към другаря си на пода.

Рафи грабна двете пушки и торбичките с амуниции. Без да спира, за да зареди оръжието, той изтича по коридора след Робин и Маги. Цялата схватка бе траяла по-малко от минута и той настигна останалите при следващия ъгъл.

Рафи изглеждаше така чувствено красив, че Маги би се спряла да му се възхищава, ако имаха време, но за съжаление нямаха. Като погледна двете пушки, тя възкликна:

— Забележително, ваша светлост. Не знаех, че в салона на Джаксън се изучава юмручен бой.

— Не се изучава, но моето университетско образование беше доста либерално — върна остроумието Рафи и в гласа му се дочу смях.

В края на коридора имаше врата. Робин я отвори и тримата се натъкнаха на още двама преследвачи. Тъй като Маги се беше залетяла към вратата, тя се блъсна с цялото си тяло в един от хората на Варен.