Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 177

По принцип графът не обичаше да си има работа със смъртта, тя беше доста мръсна работа. Той се обърна с неодобрителна гримаса. Слугите щяха да приберат оръжието по-късно. Близостта на труп в помещението за амуниции не му харесваше. Но като бе застрелял тук този глупак, си бе опазил килимите в библиотеката от петната кръв, което именно беше целта на Варен.

Той особено грижливо презареди собственото си оръжие. Един пистолет и елементът на изненадата бяха всичко, което му бе необходимо, за да залови избягалите затворници. Само трябваше да плени вероломната графиня, и нейните любовници веднага щяха да му паднат на мушката. Глупаци.

Маги наблюдаваше внимателно Робин, докато тримата бързо се придвижваха по мрачните коридори. Макар че не изоставаше от другите, изтощеното му лице издаваше колко усилия му струва това. Тя силно вярваше в огромното му самообладание; и въпреки това мислено се молеше той да има достатъчно сила, за да се измъкнат от Шантьой.

Загрижеността за състоянието на Робин имаше предимството, че не й позволяваше да изпада в мрачни мисли за Рафи. Първата й реакция, когато го видя, беше чиста, непринудена радост въпреки опасните обстоятелства. Но хладното му дистанциране веднага я бе поставило на мястото й. Той очевидно не искаше да чака, докато мисията им свърши, и изобщо явно не искаше вече да я вижда.

Сега обаче не беше нито времето, нито мястото да мисли за личните си проблеми. Потискайки с мъка болката, тя насочи вниманието си към настоящето. За да избягат от замъка, трябваше да се качат поне два етажа по-нагоре и да намерят страничен изход.

Стъпките им отекваха глухо в каменните коридори. Замъкът изглеждаше почти напълно опустял, те се изкачиха по един завой на стълбището и тръгнаха надясно по друг коридор, без да срещнат никого.

Тогава късметът им измени. Почти бяха стигнали до края на коридора, когато двама огромни мъжаги с насочени пушки изскочиха иззад ъгъла точно пред тях.

— Вие двамата бягайте нататък! — извика Рафи, хвърляйки се на земята, като със скока си събори мъжа, който вървеше начело.

Маги замръзна, ужасена от мисълта да остави Рафи зад себе си. Робин й викна:

— Хайде, Маги!

Грабна я за ръката и я издърпа обратно по коридора, от който бяха дошли.

В един отчаян миг тя се възпротиви, но натискът върху ръката не й оставяше друг избор. С вкопчилия се в рамото й Рекс, тя хукна заедно с Робин, а подир тях се разнесе ехото на ужасния пушечен изстрел.

Тъй като пруските подразделения бяха разположени оттатък главния път на Сен Клу, хусарите на полковник Фон Ференбах пресякоха пътя на групата французи едва на половин миля от Шантьой. Прусаците тъкмо излизаха на главния път под прав ъгъл от една алея, по която бяха тръгнали за по-напряко.

Двете групи дръпнаха силно юздите на конете си, които яростно зацвилиха, за да не налетят едни върху други. Когато униформените пруски конници се изправиха срещу въоръжените френски офицери, у двете групи възникна взаимно подозрение и помежду им се възцари атмосфера на враждебност. Една искра би била достатъчна, за да предизвика сблъскване. Един от французите изруга сърдито и един млад хусар се накани да вдигне мускета си.