Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 176

— Къде отивате?

— Да помогна на търсачите. Искам да я намеря пръв.

— Имам нужда от вас другаде — каза графът с отново овладян глас. — Долните етажи на замъка са цяла плетеница от коридори и затворниците могат да се крият там до безкрайност. Това ще причини известни неудобства, но няма да е опасно. Истинската опасност ще е ако успеят да достигнат конюшнята и да откраднат коне, за да отидат навреме в Париж и да попречат на плана ми. Затова вие и аз ще отидем да ги чакаме в конюшнята, докато стане достатъчно късно да бъде предотвратена експлозията.

— Много добре… стига само тази проклета предателка да бъде наказана — изгрухтя Нортууд.

— Не се страхувайте, ще бъде. — Варен бръкна в бюрото си и извади махагонова кутия, в която имаше два пистолета за дуел. Зареди и двата и подаде единия на Нортууд. — Вярвам, че знаете как да използвате това.

Англичанинът измърмори:

— Не се безпокойте, гърмян заек съм.

Докато слизаха надолу, дочуха далечно ехо от изстрел някъде от долните етажи. Графът кимна доволно.

— Може би засадата ни в конюшнята ще бъде ненужна. Въпреки това не бива да пропускаме тази възможност.

Преди да излязат, той нареди на малката си армия да обгради конюшнята и да се скрие. Дори тримата британци да стигнеха дотам, не биваше да отидат по-далече.

Варен тръгна по пътеката към конюшнята, която беше построена в полите на хълма. В каменната постройка имаше основно помещение, разделено на боксове, а по средата се простираше обширно празно място. Повечето ясли бяха заети, във въздуха се носеше тежката миризма на животни и прясно сено.

Два коня изцвилиха приветствено, но Варен не им обърна внимание, зави надясно и се насочи към дългото и тясно помещение за амунициите. Нортууд го последва и запита:

— Защо трябва да чакаме тук?

— Защото все още се надявам да ги хвана живи, глупако — отговори раздразнено графът.

Той отиде до прозореца в отдалечения край на помещението и каза:

— Елате да погледнете.

Англичанинът отиде и застана при него до прозореца, но не видя нищо.

— Какво трябва да видя?

— Това.

Зад Нортууд се чу характерното изщракване на ударника на пистолет. Сепнат, той се извъртя и видя дулото на Варен да сочи към него.

— Вече не си ми полезен, мой малък англичанино — каза студено графът. — Прекалено си глупав, за да знаеш къде ти е мястото, и никак не ми харесват опитите ти да се състезаваш с мене. Като последен жест за оказаните услуги, бях склонен да ти позволя да си поиграеш с графинята, но ти опропасти и този си шанс. Вече не мога да си губя времето с тебе.

— Проклето френско копеле!

Нортууд посегна отчаяно към собствения си пистолет, но не успя. Варен спокойно натисна спусъка. Оръжието даде силен откат в ръката му и изстрелът прозвуча оглушително в затвореното пространство.

Силата на удара хвърли Нортууд назад към стената. Той издаде звук като внезапна въздишка и притисна ръка към гърдите си. После с невярващо изражение бавно се плъзна надолу покрай стената и падна напред по очи, затискайки своя пистолет под тялото си.

Варен отиде до жертвата си и ритна Нортууд с ботуш в ребрата. Единствената реакция беше бавната струя кръв, която протече изпод тялото.