Читать «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)» онлайн - страница 35

— Ако мис Дюрант не беше седнала срещу прозореца, тя нямаше да го види — изрекох бавно аз.

— Но тъй като е взел собствения си куфар, това няма никакво значение — отбеляза Поаро. — По-добре да забравим за него, mon ami.

Въпреки това, когато заехме отново местата си и автобусът се понесе напред, той се възползва от възможността да изнесе пред Мери Дюрант още една лекция за опасностите на недискретността, която тя изслуша кротко, но определено с чувството, че всичко е някаква шега.

Пристигнахме в Чарлок Бей в четири часа и имахме щастието да си наемем стаи в хотел „Анкър“ — очарователна старовремска странноприемница в една странична уличка.

Поаро току-що беше разопаковал някои необходими вещи и мажеше с помада мустаците си, подготвяйки се за посещението си при Джоузеф Аронс, когато на вратата се почука отчаяно. Аз извиках „Влез!“ и за мое пълно изумление пред нас изникна Мери Дюрант с пребледняло лице и едри сълзи в очите.

— Моля ви да ме извините… но… но се случи нещо ужасно. Вие нали казахте, че сте детектив? — обърна се тя към Поаро.

— Какво се е случило, мадмоазел?

— Отворих куфара си. Миниатюрите бяха в куриерско куфарче от крокодилска кожа — заключено, разбира се. А сега вижте!

Тя подаде малко квадратно куфарче от крокодилска кожа. Капакът му висеше отворен. Поаро го пое от ръцете й. Ключалката беше насилена; трябва да е била употребена значителна сила — следите по нея бяха съвсем явни. Поаро разгледа куфарчето, кимна и го върна на госпожицата.

— Миниатюрите? — попита той, макар и двамата да знаехме отговора твърде добре.

— Няма ги. Откраднати са. О, какво ще правя сега?

— Не скърбете — утеших я аз. — Приятелят ми е Еркюл Поаро. Сигурно сте чували за него. Ако някой успее да ви върне миниатюрите, това е той.

— Мосю Поаро! Великият мосю Поаро!

Поаро беше достатъчно суетен, за да се зарадва на явната почтителност, проличала в гласа й.

— Да, мое дете — каза той. — Това съм аз, самият Еркюл Поаро. И можете спокойно да оставите нещата в мои ръце. Ще направя всичко, което е възможно. Но се страхувам, много се страхувам, че ще бъде късно. Кажете ми — беше ли ключалката на куфара ви също насилена?

Тя поклати глава.

— Дайте да проверя, моля.

Отидохме заедно в нейната стая и Поаро разгледа много внимателно ключалката на куфара. Тя несъмнено беше отворена с ключ.

— Работата е проста. Тези ключалки за куфари са всички от един и същ модел. Eh bien, трябва да позвъним на полицията, а също така да влезем във връзка с мистър Бейкър Уд колкото може по-скоро. Сам ще се погрижа за това.

Излязох с него и попитах какво имаше предвид, когато каза, че е твърде късно, за да се направи нещо.

— Mon cher, аз казах днес, че съм противоположност на илюзионист, че мога да накарам изчезналите неща да се появят… Но да предположим, че някой е бил преди мен там, където е трябвало. Не разбирате ли? Ще разберете след малко.

Той изчезна в една телефонна будка. След пет минути излезе оттам с много сериозен израз на лицето.