Читать «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)» онлайн - страница 34

Тя се изсмя, но Поаро пак остана сериозен. Вместо това той я запита в кой хотел смята да отседне в Чарлок Бей.

— В „Анкър“. Той е малък и не е скъп, но е съвсем приличен.

— Така значи — откликна Поаро. — В хотел „Анкър“. Точно там Хейстингс смята да отседнем и ние. Колко странно!

И той ми намигна.

— Дълго ли ще стоите в Чарлок Бей? — попита Мери.

— Само една нощ. Имам работа там. Сигурен съм, че не можете да се досетите каква е професията ми, мадмоазел?

Видях как Мери обмисля няколко отговора, а после ги отхвърля — може би поради известна предпазливост. Накрая тя се престраши и каза, че според нея Поаро е илюзионист. Отговорът й му се стори много забавен.

— О! Каква чудесна идея! Мислите, че вадя зайци от цилиндъра си? Не, мадмоазел. Аз съм обратното на илюзионист. Защото илюзионистът прави така, че нещата да изчезват. А аз, напротив, правя така, че нещата, които са изчезнали, да се появят отново. — Наведе се напред артистично, за да придаде на думите си по-силен ефект. — Тайна е, мадмоазел, но на вас ще кажа — аз съм детектив!

Облегна се пак назад на стола си, доволен от ефекта, който бе създал. Мери Дюрант го гледаше очарована. Но по-нататъшният разговор бе прекъснат, защото клаксоните отвън възвестиха, че „пътните чудовища“ са готови да продължат.

Когато излязохме заедно от салона, аз споделих с Поаро колко очарователна е нашата познайница от обеда. Поаро се съгласи с мен:

— Да, очарователна е. Но не е ли и малко глуповата?

— Глуповата, а?

— Не се палете. Едно момиче може да е красиво, да има червеникавокестенява коса и въпреки това да си е глуповато. Най-голямата глупост е да посветиш двама непознати в това, което ти предстои да вършиш.

— Е, може би е разбрала, че сме порядъчни хора.

— Това, което казвате, е също доста глупаво, приятелю. Всеки, който познава добре работата си, естествено ще изглежда порядъчен. А малката каза, че трябва да внимава, когато й дадат петстотин лири в брой. Но дори и сега тя има петстотин лири у себе си.

— В миниатюри.

— Точно така. В миниатюри. А между едното и другото няма голяма разлика, mon ami.

— Нали никой не знае за това, освен нас?

— И сервитьорът, и хората от съседната маса са чули. Несъмнено също няколко души от Ебърмът! Мадмоазел Дюрант е очарователна, но ако аз бях на мястото на леля й, мис Елизабет Пен, първо щях да науча новата си помощница на ум и разум. — Млъкна, а после продължи с различен тон: — Знаете, приятелю, че да се вземе куфар от такъв автобус, когато всички сме на обед, е най-лесното нещо на света.

— О, хайде, Поаро, все някой ще забележи.

— И какво ще видят? Един човек си взема багажа. При това го направи пред всички, съвсем открито, така че никой няма и да помисли да се намесва.

— Искате да кажете… Поаро, да не би… Но този човек с кафявия костюм — нали е взел собствения си куфар?

Поаро се намръщи:

— Така изглежда. И въпреки това е странно, Хейстингс, че той не е взел куфара си по-рано, когато пристигна автобусът. Вие видяхте, че той не обядва тук.