Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 95

— Така е, — въздъхна Ан — всички ще разберат, че сме роднини с тях! — след което се опомни и побърза да добави, за да не му даде възможност да й отговори: — Не може да не си мисля, че положихме прекалено много усилия за подновяване на отношенията. Предполагам, — усмихна се тя — че в мен има много повече гордост, отколкото у всички вас, но си признавам, че наистина се дразня, като гледам колко труд си давате да разтръбявате това роднинство, при това съм убедена, че на тях им е абсолютно безразлично.

— Извинете ме, моя скъпа братовчедке, но наистина сте несправедлива към собствените си права. Вие живеете доста уединено и в Лондон може би щеше да е точно така, както казвате, ала в Бат сър Уолтър Елиът и неговото семейство са хора, с които си струва да поддържаш добри отношения, защото те винаги ще бъдат приемани навсякъде.

— Е — отговори Ан — в такъв случай у мен наистина има гордост, прекалено много гордост, за да се радвам на добър прием единствено според града, в който живея.

— Харесва ми вашето негодувание — отговори той. — То е съвсем естествено. Но вие сте в Бат и трябва да си поставите такава цел, каквато би отговаряла на авторитета и достойнството, които всички дължим на сър Уолтър. Казвате, че сте горда, знам, че и за мене се говори такова нещо и не бих искал да бъда друг, защото, ако поразмислим малко, ще открием, че гордостта и у двама ни има едни и същи основания — различаваме се може би само в начина си на изява. Напълно съм сигурен обаче в едно, моя скъпа братовчедке — той продължи много по-тихо, макар че в стаята нямаше никой освен тях — в нещо, по което и двамата сме на едно и също мнение. Според нас всеки нов човек в кръга на баща ви, независимо дали е равен или с по-високо обществено положение, би се оказал доста полезен, ако отклони мислите му от онези, които се намират на много по-ниско стъпало от него в обществената стълбица.

При тези думи той погледна изразително към мястото, където обикновено седеше мисис Клей и даде достатъчно пояснение какво точно бе имал предвид; въпреки че Ан не допускаше гордостта им да има едни и същи корени, но се зарадва, че и той не харесва мисис Клей, затова тя реши по съвест, че може да оправдае мистър Елиът, който в желанието си да отстрани мисис Клей очаква нещо повече от страна на по-високопоставените им познати.