Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 94

Джейн Остин

Сър Уолтър имаше и собствено виждане по въпроса, затова, в крайна сметка написа едно много изящно послание, преизпълнено с подробни обяснения, извинения и молби, с които увещаваше нейно благородие своята братовчедка отново да погледне на него като на свой роднина. Писмото никак не се хареса нито на лейди Ръсел, нито на мистър Елиът, но все пак постигна целта си и се получи отговор от три редчета, написани с разкрачен почерк от благородната виконтеса — била особено поласкана и би се радвала да се запознаят. Мъките бяха зад гърба им, започваха да берат плодовете на своето усърдие. Направиха официално посещение в Лора Плейс, получиха визитните картички на нейно благородие и на почитаемата мис и ги изложиха на видно място, след което наляво и надясно заразправяха за „нашите братовчедки лейди Далримпъл и мис Картре“.

Ан изпитваше угнетяващо чувство на срам. Би се срамувала от тази суматоха дори и ако лейди Далримпъл и мис Картре бяха поне малко симпатични, но въпросните дами се оказаха истински нищожества. Не ги превъзхождаха нито с държание, нито с изисканост, нито с умствени възможности. Лейди Далримпъл се бе прочула като „очарователна“, защото умееше да се усмихва на всички и да им отговаря учтиво. Мис Картре, която можеше да каже по-малко и от нея, беше грозновата и толкова тромава, че ако не бяха привилегиите на произхода й, никога нямаше да я поканят в Каден Плейс.

Лейди Ръсел спомена поверително, че е очаквала много повече, но все пак си струвало човек да поддържа отношения с тях, а когато Ан се осмели да сподели своето мнение с мистър Елиът, той се съгласи, че не представлявали нищо особено, но продължи да настоява, че като за роднини били дори приятна компания и всеки, които колекционира приятна компания, трябва да държи на подобни познанства. Ан се усмихна и каза:

— Представата ми за приятна компания, мистър Елиът, включва обществото на умни и образовани хора, които при един разговор имат какво да кажат. Ето какво наричам аз приятна компания.

— Грешите — каза меко той — това не е просто приятна компания, това е възможно най-приятната. За приятната компания са необходими само благородно потекло, добри обноски и прилично образование — макар че в този случай има още какво да се желае по въпроса с образованието. От съществено значение обаче са потеклото и маниерите, а малко образованост в никакъв случай не бе им навредила, тъкмо обратното. Виждам, че братовчедка ми Ан поклаща глава — тя не е доволна, защото е придирчива. Скъпа ми братовчедке, — каза той и приседна до нея — вие имате много по-големи основания да бъдете придирчива от повечето жени, които познавам, но струва ли си? Чувствате ли се по-щастлива, защото сте различна? Няма ли да е по-мъдро от ваша страна, ако просто приемете обществото на тези добри женици от Лора Плейс и се възползвате от връзките им, колкото се може по-добре? Съвсем сигурно е, че тази зима в Бат те ще се движат из висшите кръгове на местното общество и тъй като титлите са си титли, отношенията ви с тях ще придадат на вашето семейство (позволете ми да кажа — и на моето) такава тежест, за каквато човек може само да си мечтае.