Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 97

В мисис Смит Ан откри същия здрав разум и мило отношение, на които някога така силно се бе уповавала, и за своя изненада установи, че склонността на мисис Смит към приказки и шеги са останали същите. Духът й бе все така приповдигнат и сърцето й не бе охладняло от светските развлечения — а мисис Смит бе живяла наистина богат светски живот — нито пък тъгата, болестите и лишенията я бяха променили.

При повторното й гостуване двете разговаряха вече много по-откровено и изумлението на Ан продължаваше да нараства, защото не можеше да си представи по-безрадостно положение от това на мисис Смит. Някога тя бе обичала силно своя съпруг и го бе загубила. Беше свикнала на охолен живот, а той си бе отишъл безвъзвратно. Нямаше деца, които отново да я върнат към щастието и живота, нямаше и близки, които да й помогнат в обърканото състояние на материалните й дела, дори не беше достатъчно здрава, за да понесе спокойно всичко. Квартирата й се състоеше от доста шумна гостна и тъмна спалничка, гледаща към задния двор. Мисис Смит не беше в състояние да се движи без чужда помощ, а можеше да си позволи единствено услугите на прислужницата, която бе обща за цялата къща. Излизаше само да си направи горещите бани. Въпреки това Ан имаше всички основания да мисли, че вместо от съжаление и носталгия мисис Смит бе изцяло погълната най-вече от неща, които вършеше с удоволствие и които запълваха времето й. Как изобщо бе възможно подобно нещо? Трябваше да впрегне цялата си наблюдателност, проницателност и възможност за размишление, докато най-накрая разбра, че това, което вижда, се дължи на вътрешна сила и себеотрицание. Един смирен дух непременно трябва да притежава и търпение, на силния ум е необходима решителност, но всичко това все не е достатъчно. Мисис Смит притежаваше гъвкав ум и такава предразположеност на духа, която можеше да приеме за утеха и най-дребното обстоятелство. Тя умееше да понася внезапните обрати на съдбата от добро към лошо и да си намира занимания, които да я отвличат от печални настроения. Всичко това се дължеше единствено на нейната природа — най-благодатният дар от небето. Ан гледаше на приятелката си като на един от онези примери за божията милост, които ни се предлагат в утеха за липсата на всичко останало.

Мисис Смит й довери, че и на нея й се случвало да преживее моменти, в които духът й за малко да й изневери. В сравнение с времето преди да дойде в Бат, сега тя дори не се чувстваше като инвалид. Преди наистина била достойна за съжаление, а и се разболяла по пътя дотук и едва успяла да си намери квартира преди болестта да я събори на легло. Чувствала се много зле, денонощно изпитвала силни болки, била сам-самичка сред непознати и страшно се нуждаела от болногледачка, а в момента не разполагала със средства, с които да си позволи тези разходи. Все пак успяла някак да преживее всичко и разказа на Ан, че преживяното много й помогнало. Разбрала, че може да се довери на живота и да се опита да се чувства спокойна. Била опознала живота достатъчно, за да не очаква от никого бърза и безкористна помощ, но по време на болестта открила, че хазяйката й е човек с благороден характер и към никога не би се отнесла зле. Мисис Смит бе много привързана и към своята болногледачка, и смяташе, че е имала голям късмет с нея — тя била болногледачка на хазяйката й и отсядала в този дом винаги, когато нямала работа другаде. Присъствието й се бе оказало поредния подарък на съдбата, който дошла в подходящия момент. „Освен че полагаше за мен нежни грижи“ — каза мисис Смит — „тя се оказа и чудесен приятел. Научи ме да плета веднага щом ръцете ми се оправиха и сега това ми доставя огромно удоволствие. Не само че ме научи да правя всичките тези игленици, несесери и кутийки за карти, наведена над които ме намираш, но и ми даде възможността да бъда полезна за най-бедните в квартала“. Благодарение на своята професия болногледачката познавала широк кръг от хора и знаела кои от тях могат да си позволят да купят нещо такова, затова успявала да продаде дребните изделия на мисис Смит. Винаги можела да й каже кой и кога се нуждае от нещо. И знаете ли, хората проявявали разбиране, защото всекиму се било случвало да изпита болка или пък да се възстановява след тежко страдание, докато постигне благословията на доброто здраве, затова сестра Рук много добре усещала кога и къде да продума за новата си приятелка. Била много съобразителна, интелигентна и чувствителна жена. Умеела да разгадава човешкия характер и благодарение на своята наблюдателност и здрав разум от нея ставала прекрасна компаньонка, каквато едва ли може да се намери сред хиляда други жени, а в качеството си на човек, който „успял да получи най-доброто възможно образование“, много добре знаела на какво си заслужава да обърне внимание. Може и да се приеме като клюка, но когато сестра Рук успявала да й отдели половин час, винаги й разказвала нещо забавно, което могло да й бъде от полза — все неща, чрез които човек може да опознае по-добре себеподобните си. На всеки му е приятно да научи какво става наоколо и да бъда в крак с най-новата мода, колкото и глупаво или дребнаво да изглежда това. За мисис Смит, която живеела толкова уединено, общуването със сестра Рук било истинска наслада.