Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 91

Пилар се обърна към Поаро:

— Вие сте знаели? Кога го разбрахте?

Той се усмихна:

— Мадмоазел, ако сте изучавали законите на Мендел, щяхте да знаете, че двама синеоки родители много трудно могат да имат дете с тъмни очи. Бях сигурен, че майка ви е била една почтена жена, от което следваше, че вие съвсем не сте Пилар Естравадос. А когато направихте онзи номер с паспорта, тогава вече бях напълно уверен. Хитро замислено, но, нали разбирате, не достатъчно хитро.

Сагдън рече:

— Изобщо цялата работа като че ли не е достатъчно хитро измислена.

Пилар го зяпна:

— Не разбирам…

Сагдън поясни:

— Вие ни разказахте една история, но ми се струва, че има още доста неща, които не сме чули.

Стивън извика:

— Оставете я на мира!

Полицейският началник не му обърна внимание и продължи:

— Казахте, че сте тръгнали към стаята на дядо си след вечеря. Казахте, че така ви е хрумнало, но аз бих предложил нещо друго — вие сте откраднали диамантите! Вие сте ги държали в ръцете си! Сигурно понякога сте ги връщали в сейфа, а старецът не ви е виждал. Когато е открил липсата на диамантите, той веднага е разбрал, че са могли да го направят само двама души. Единият е бил Хорбъри, който може да е научил комбинацията на сейфа, да се е промъкнал през нощта и да ги е взел. Другият — това сте били вие! Господин Лий веднага е взел мерки. Той ми позвъни и ме помоли да дойда при него. След това е изпратил да ви повикат веднага след вечеря. Вие сте отишли и той ви е обвинил в кражбата. Вие сте отричали, той не е отстъпвал. Не зная какво е станало след това — може да е проумял, че не сте неговата племенница, а професионален крадец. Както и да е, измамата ви е била разкрита, за вас се е очертавало разобличаване, затова сте го убили с нож. Имало е борба и той е изкрещял. По този начин здравата сте загазили. Бързо сте напуснали стаята, завъртели сте ключа отвън и тогава, понеже сте знаели, че няма да успеете да се измъкнете, сте се скрили в нишата със статуите.

Пилар извика:

— Не е истина! Не е истина! Не съм откраднала диамантите! Не съм го убила — кълна се в пресветата Дева.

Сагдън отсече:

— Тогава кой го е убил? Казахте, че сте видели някого пред вратата на господин Лий. Според вашата история това е бил убиецът, защото никой друг не е преминавал оттам. Но разполагаме само с вашата дума, че там е стоял някой. С други думи, вие сте си измислили това, за да отпаднат съмненията във вас!

Джордж Лий се обади с остър глас:

— Естествено, че тя е виновна! Всичко е ясно! Нали ви казах, че убиецът на баща ми е външен човек! Чудовищна нелепост е да се подозира човек от семейството! Това би било неестествено!

Поаро се размърда на мястото си:

— Не съм съгласен с вас. Като имаме предвид характера на Саймън Лий, това би било съвсем естествено да се случи.

— А? — Долната устна на Джордж увисна и той се вторачи в Поаро.

Детективът продължи:

— И според мен именно това се е случило. Саймън Лий е бил убит от човек, който е негова плът и кръв. При това заради нещо, което е изглеждало за убиеца достатъчна причина за убийство.