Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 89

Сагдън назидателно изрече:

— Когато човек лъже, в крайна сметка самият той попада под подозрение.

Стивън Фар се обади:

— Пилар?

— Да?

— Кого видяхте пред вратата, когато стигнахте до завоя? Кажете ни.

Сагдън повтори:

— Да, кажете ни.

За момент девойката се поколеба. Отначало отвори широко очи, после ги присви. После бавно изрече:

— Не зная кой беше, защото беше тъмно. Но беше жена…

V

Сагдън огледа лицата на хората в стаята. Когато проговори, в гласа му се прокрадна най-силното раздразнение, което бе показал до този момент:

— Това е някаква бъркотия, мосю Поаро.

Детективът отвърна:

— Просто една моя идея. Бих искал да споделя с всички това, което узнах. После ще ги помоля за съдействие и така ще се доберем до истината.

Сагдън измърмори:

— Маймунски номера.

Той се облегна назад. Поаро каза:

— Да започнем с това, че очаквате обяснение от господин Фар.

Полицейският началник сви устни.

— Аз лично бих предпочел да не става пред толкова много хора. Но както и да е, нямам възражения. — И той подаде телеграмата на Стивън Фар. — А сега, господин Фар, както предпочитате да се наричате, бихте ли ми обяснили това?

Стивън пое листа. Той повдигна вежди и бавно прочете текста на глас. После върна телеграмата на Сагдън с думите:

— Да. Страшно уличаващо, нали?

Сагдън отвърна:

— Само това ли ще кажете? На вас ви е добре известно, че нищо не ви задължава да говорите, но…

Фар го прекъсна:

— Няма защо да ме предупреждавате. Виждам, че думите са на езика ви! Да, ще ви дам обяснение. Едва ли ще е много убедително, но това е самата истина. — Той помълча за миг, после продължи: — Аз не съм синът на Ебенизър Фар. Познавах обаче и бащата, и сина много добре. А сега се опитайте да се поставите на мое място. (Между другото, името ми е Стивън Грант.) В Англия съм за пръв път. Бях разочарован. Всичко и всички ми се сториха сиви и скучни. Бях се качил на един влак и там срещнах девойка. Трябва веднага да ви призная, че се влюбих в нея! Тя беше най-прекрасното, най-невероятното същество на този свят! Поговорих малко с нея във влака и още тогава взех решение да не я изпускам от очи. Като излизах от купето й, видях етикета на куфара й. Името й не ми говореше нищо, но не беше така с адреса, за който пътуваше. Бях чувал за Горстън Хол и знаех всичко за собственика на това имение. Някога е бил партньор на Ебенизър Фар и старият Еб често ми бе говорил за него. Тогава ми хрумна да отида до Горстън Хол и да се престоря на сина на стария Еб. Той беше починал, както пише и в телеграмата, преди две години, но си спомних стария Еб да казва, че не е чувал нищо за Саймън Лий от много години, от което пък прецених, че Лий вероятно няма да е чувал за смъртта на сина на Еб. Както и да е, реших, че си струва да опитам.

Сагдън се обади:

— Не сте опитали веднага обаче. Отседнали сте в странноприемницата „Кингс Армс“ за два дни.