Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 90

— Трябваше ми време да обмисля дали да го направя или не. Най-сетне се реших. Изглеждаше ми като някакво приключение. И всичко тръгна като магия! Старецът ме посрещна най-радушно и веднага ме покани да отседна в дома му. Аз приех. Това е моето обяснение, господин Сагдън. Ако не ми вярвате, върнете се към дните на вашата младост и си припомнете не сте ли правили и вие глупости като моята. Що се отнася до истинското ми име, то е Стивън Грант. Можете да телеграфирате до Южна Африка и да проверите, но мога да ви кажа отсега — аз съм един напълно порядъчен гражданин. Не съм мошеник или крадец на бижута.

Поаро отвърна:

— Не съм и мислил, че сте.

Полицейският началник предпазливо поглади брадичката си:

— Ще трябва да проверя вашата история. Бих искал да зная следното — защо не се разкрихте след убийството, вместо да ни наговорите куп лъжи?

Стивън рече с обезоръжаваща откровеност:

— Защото съм глупак! Мислех, че ще успея да се измъкна! Помислих си, че ще ме заподозрете, ако ви кажа, че използвам чуждо име! Ако не бях такъв идиот, щях да съобразя, че вие така или иначе ще телеграфирате до Йоханесбург.

Сагдън каза:

— Е, господин Фар… ъ-ъ-ъ… Грант, не казвам, че не вярвам на вашата история. Но тя ще бъде потвърдена или отречена съвсем скоро.

Той погледна въпросително към Поаро, който каза:

— Струва ми се, че госпожица. Естравадос има да каже нещо.

Пилар беше пребледняла. Тя едва успя да изрече:

— Вярно е. Никога нямаше да ви кажа, ако не бяха Лидия и парите. Да дойда тук, да се преструвам, да мамя и да играя — това беше забавно, но когато Лидия каза, че парите били мои и че така било справедливо, тогава вече стана различно, тогава вече не беше забавно.

Алфред Лий попита недоумяващо:

— Не разбирам за какво говорите, скъпа.

Пилар отвърна:

— Вие смятате, че аз съм вашата племенница Пилар Естравадос? Но това не е вярно! Пилар загина, когато пътувахме с нея в колата в Испания. Върху колата падна бомба и тя бе убита, но аз останах жива. Не я познавах добре, но тя ми беше разказала всичко за себе си — за богатия си дядо, който я повикал да живее в Англия. А аз нямах никакви пари, не знаех къде да отида и какво да правя. Тогава си помислих: „Защо да не взема паспорта на Пилар? Защо да не отида в Англия и да не забогатея?“ — Лицето й изведнъж бе огряно от внезапна усмивка. — О, беше много забавно да си мисля, че никой няма да разбере! Ние с нея малко си приличахме. Когато обаче тук ми поискаха паспорта, аз отворих прозореца и го изхвърлих навън, после изтичах да го взема и натрих малко кал върху снимката, защото на границата не ти гледат паспорта много-много, но тук можеше да…

Алфред Лий каза ядосано:

— Искате да кажете, че сте се представили пред баща ми като негова внучка и че сте си играли с чувствата му към вас?

Пилар кимна и самодоволно изрече:

— Да. Аз веднага разбрах, че мога да го накарам да ме хареса.

Джордж Лий избухна:

— Чудовищно! Престъпно! Опит за придобиване на пари по нечестен начин.

Хари Лий се обади:

— Нали не е взела и пени от теб! Пилар, аз съм на ваша страна! Възхищавам се от смелостта ви. И, слава Богу, значи не съм ви никакъв вуйчо! Това е вече нещо съвсем друго!