Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 92

Джордж извика:

— Някой от нас? Отричам…

Гласът на Поаро прозвуча като стоманен звън:

— Срещу всеки от вас има по нещо. Да започнем с вас, господин Джордж Лий. Вие не сте обичали баща си! Поддържали сте добри отношения с него заради парите. В деня на смъртта си той е заплашил, че ще намали издръжката ви. Знаели сте, че след смъртта му вероятно ще наследите значителна сума. Ето ви мотив. След вечеря, както казахте, сте отишли да телефонирате. Наистина сте телефонирали — но разговорът е продължил само пет минути. След това спокойно сте можели да отидете до стаята на баща си, да поговорите с него, а после да го нападнете и да го убиете. Излезли сте от стаята, завъртели сте ключа отвън, като сте се надявали, че всичко ще се припише на крадец. Пропуснали сте в паниката си да отворите прозореца докрай, за да подкрепите теорията за крадеца. Било е глупаво, но ако ме извините, вие сте един доста глупав човек! Но — продължи Поаро след кратка пауза, през която Джордж се бе опитал да каже нещо, но не бе успял — сред престъпниците има много глупаци!

Той обърна поглед към Магдалин.

— Мадам също е имала мотив. Доколкото зная, тя има дългове, а тонът на бащините ви думи вероятно я е накарал да се поразтревожи. Тя също няма алиби. Отишла е да телефонира, само че не го е направила и разполагаме само с думата й за това, което е правила… После — продължи — идва ред на господин Дейвид Лий. Неколкократно се е разказвало за отмъстителността и злопаметността като характерни черти в семейство Лий. Господин Дейвид Лий нито е забравил, нито е простил на баща си начина, по който се е отнасял към майка му. Една подигравка, отправена към покойницата, може да се е оказала последната капка. Дейвид Лий е свирел на пиано в момента на убийството. Случило се е така, че е свирел „Погребалния марш“. Но ако предположим, че някой друг е свирел този „Погребален марш“, някой, който е знаел какво е щяло да се случи и който е одобрявал деянието?

Хилда Лий се обади:

— Това е непочтено предположение.

Поаро се обърна към нея.

— Ще ви предложа друго, мадам. Престъплението е било дело на вашата ръка. Вие сте се промъкнали на горния етаж, за да изпълните присъда над човек, който според вас е нямал право на прошка. Вие сте такъв тип, мадам, който може да бъде безкрайно опасен в яда си…

— Не съм го убила — заяви тя.

Сагдън се намеси:

— Господин Поаро има право. Има по нещо срещу всеки, освен срещу господин Алфред Лий, господин Хари Лий и госпожа Алфред Лий.

Поаро се обади:

— А аз не бих изключил дори и тях…

Полицейският началник запротестира:

— О, хайде сега, господин Поаро!

Лидия Лий се обади:

— И какво има срещу мен, мосю Поаро?

Тя изрече думите си с лека усмивка, повдигнала иронично вежди.

Той се поклони.

— Ще подмина вашия мотив, мадам — той е очевиден. Що се отнася до останалото, онази вечер сте носели рокля от коприна с характерни шарки с наметка. Ще ви припомня факта, че Тресилиън, икономът, е късоглед и не вижда добре далечните предмети. Ще ви припомня също така, че вашата гостна е просторна и е осветена от лампиони. В онази нощ, една-две минути преди да се чуят виковете, Тресилиън е влязъл в гостната, за да вземе чашите от кафето. Той ви е видял, както му се е сторило, в позната поза до далечния прозорец, полузакрита от тежките завеси.