Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 87

Пилар отвърна:

— Вие не разбирате…

— Напротив, разбирам много добре.

— О! — Тя раздразнено се извърна.

Чу се звънец. Поаро погледна през рамо. Видя Сагдън пред вратата. Той бързо попита Пилар:

— Къде отивате?

Тя отвърна намръщено:

— В гостната. При другите.

Поаро каза бързо:

— Добре. Останете при тях. Не се разхождайте из къщата сама, особено по тъмно. Бъдете нащрек. Вие сте в голяма опасност, мадмоазел. Едва ли някога ще ви заплашва по-голяма опасност от тази, която тегне над вас сега.

Той се обърна и отиде да посрещне Сагдън. Полицейският началник изчака, докато Тресилиън се прибере в стаята си. После пъхна една телеграма под носа на Поаро.

— Успяхме! Прочетете това. Получихме я от Южна Африка.

В телеграмата пишеше следното:

Единственият син на Ебенизър Фар е починал преди две години.

Сагдън каза:

— Сега вече знаем! Странно, аз мислех нещо съвсем друго…

IV

Пилар влезе решително в стаята, вдигнала гордо глава.

Тя отиде право при Лидия, която седеше до прозореца с плетка в ръце, и заяви:

— Лидия, дойдох да ви кажа, че няма да приема тези пари. Аз си тръгвам, веднага!

Жената я изгледа изненадано. Остави плетката си и изрече:

— Мое мило дете, навярно Алфред не ви е обяснил правилно! Съвсем не става дума за милосърдие, ако сте си помислили така. Наистина не е жест на любезност или щедрост от наша страна, а най-обикновен въпрос кое е справедливо и кое — не. Майка ви щеше да наследи тези пари и вие щяхте да си ги получите от нея. Това е ваше право — ваше кръвно право. Не въпрос на милосърдие, а на справедливост!

Пилар ядосано извика:

— И точно затова не мога да го направя — особено когато ми говорите и се държите по този начин! Беше ми приятно, че дойдох тук. Наистина беше забавно! Беше вълнуващо, но вие го развалихте! Тръгвам си веднага и повече няма да ви притеснявам!

Сълзи задавиха гласа й. Тя се обърна и изтича навън.

Лидия остана като вцепенена известно време, след което промърмори:

— Нямах представа, че ще реагира така!

Хилда се обади:

— Това дете изглежда доста разстроено.

Джордж прочисти гърлото си и рече с важен глас:

— Ъ-ъ-ъ… нали ви казах тази сутрин? Избран е погрешен принцип. Пилар има достатъчно ум, за да го разбере сама. Тя отказва да приеме милостиня…

Лидия отсече:

— Това не е милостиня! Това е нейно право!

Джордж отбеляза:

— Само че тя не мисли така!

Сагдън и Поаро влязоха в стаята. Полицейският началник се огледа и попита:

— Къде е господин Фар? Искам да говоря с него.

Преди някой да успее да отговори, детективът попита рязко:

— Къде е сеньорита Естравадос?

Джордж Лий отвърна иронично:

— Каза, че щяла да си обира крушите. Явно се е пренаситила на английските си роднини.

Поаро се обърна и извика на Сагдън:

— Хайде!

Докато двамата мъже излизаха в преддверието, се чу шум от падане на нещо тежко и далечен писък. Детективът извика:

— Бързо! Насам!

Те се втурнаха през преддверието към стълбището в далечния край. Поаро извърна глава, докато бягаше. Видя Стивън Фар, който каза: