Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 74

— Помислих, че е Хорбъри.

Той кимна.

— Настина той върви тихо, промъква се като котка — или крадец!

Детективът се загледа в нея мълчаливо. Лицето й не изразяваше нищо, но тя направи лека гримаса на отвращение и каза:

— Този човек никога не ми е бил симпатичен. Ще се радвам да се отърва от него.

— Ще постъпите умно, мадам.

Тя му хвърли бърз поглед и попита:

— Какво имате предвид? Да не би да сте чули нещо за него?

Поаро отвърна:

— Той събира тайни и ги използва за своя изгода.

Тя попита рязко:

— Смятате ли, че той знае нещо за убийството?

Поаро сви рамене и отвърна:

— Той има тихи стъпки и дълги уши. Може да е дочул нещо.

— Искате да кажете, че може да се опита да изнуди някого от нас?

— Не бих изключил подобна възможност. Но не съм дошъл тук за това.

— А за какво?

Поаро започна:

— Разговарях с господин Алфред Лий. Той ми направи предложение и аз пожелах да го обсъдя с вас, преди да реша дали да го приема или не. Но прелестната картина, която заварих тук — очарователния десен на дрехата ви на фона на тъмночервената завеса — ме накара да поспра, за да й се възхитя.

Лидия попита рязко:

— О, мосю Поаро, трябва ли да губим време за комплименти?

— Моля за извинение, мадам. Толкова малко англичанки умеят да се обличат добре. Роклята ви от първата вечер — с нейните смели, но семпли мотиви, беше нещо много изискано.

Тя нетърпеливо изрече:

— Какво искахте да ме попитате?

Лицето на Поаро придоби сериозно изражение.

— Само това, мадам. Вашият съпруг иска от мен съвсем сериозно да се заема с разследването. Желае да остана в къщата и да направя всичко, което е по силите ми, за да стигна до истината.

— Е?

— Не бих си позволил да приема покана, която не се ползва с одобрението и на господарката на дома.

Тя отвърна хладно:

— Естествено, че нямам нищо против поканата на моя съпруг.

— Да, мадам, но на мен ми е необходимо малко повече от това. Наистина ли искате да остана тук?

— Защо не?

— Ще си позволя по-голяма откровеност. От вас искам да разбера следното — искате ли истината да излезе наяве или не?

— Естествено.

Той въздъхна.

— Трябва ли да прибягвате до подобни тривиални отговори?

Лидия отвърна:

— Аз съм тривиална жена. — После тя прехапа устни, поколеба се и каза: — Може би ще е по-добре да говорим открито. Естествено, че ви разбирам! Положението никак не е приятно. Моят свекър е бил жестоко убит и ако обвинението не може да падне върху най-заподозрения в случая — Хорбъри — за грабеж и убийство, а по всичко личи, че нещата отиват натам, тогава всичко се свежда до следното — загинал е от ръката на човек от собственото му семейство. Изправянето на този човек пред съда ще донесе срам и позор за всички нас… Ако трябва да бъда честна докрай, бих ви казала, че не искам това да се случи.

Поаро отвърна:

— Значи сте съгласна убиецът да се измъкне безнаказано?

— Вероятно има доста неразкрити убийци по света.

— Това е вярно.

— Нима един повече или по-малко ще промени нещата?

Той попита:

— А останалите членове на семейството? Невинните?

Тя втренчи поглед в него.