Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 72

— О, моля ви… Не зная… Не помня какво съм ви казала… Бях толкова разстроена…

Сагдън поясни:

— Така сме го записали.

Тя насочи цялата си ударна мощ към него — широко отворени и умоляващи очи, потрепващи устни, — но срещна хладнокръвния отпор на човек, който не се поддава на подобни атаки. Тогава промърмори:

— Аз… Разбира се, че телефонирах. Просто не съм сигурна за времето…

Съпругът й попита:

— Какво е това? Откъде си телефонирала? Не от тук.

Сагдън каза:

— Според мен, госпожо Лий, вие не сте телефонирали никъде. Тогава къде сте били и какво сте правили?

Магдалин се огледа объркано и избухна в сълзи:

— Джордж, не им позволявай да ме мъчат така! Знаеш, че когато ме плашат и ми задават въпроси, не си спомням нищо! Аз… не помня какво съм говорила тогава… беше толкова ужасно… аз бях разстроена… а те се държат така лошо с мен…

Скочи и побягна от стаята със сълзи на очи. Джордж също скочи на крака и извика:

— Какви ги говорите? Няма да позволя да плашите така жена ми! Тя е много чувствителна. Това е безобразие! Ще поставя въпроса за това поведение на полицията в парламента! Истинско безобразие!

Той напусна стаята и тръшна вратата зад себе си.

Сагдън се засмя, после каза:

— Сега вече им подпалихме чергата! Да видим какво ще стане!

Полковник Джонсън се намръщи:

— Чудна работа! Тук има нещо гнило. Трябва да получим от нея още показания.

Сагдън рече спокойно:

— Не се притеснявайте! Тя ще се върне след една-две минути. Просто трябва да измисли какво да каже. Нали така, мосю Поаро?

Детективът, който се беше унесъл в мисли, подскочи.

— Пардон?

— Казах, че ще се върне.

— Вероятно да, много е вероятно!

Сагдън се вторачи в него.

— Какво става с вас, господин Поаро? Да не сте видели призрак?

— Знаете ли, просто не съм сигурен дали не видях точно това.

Полковник Джонсън се обади нетърпеливо:

— Е, Сагдън, има ли още нещо?

Той отвърна:

— Опитахме се да установим реда на пристигането на всеки на мястото на престъплението. Доста ясно е какво се е случило. След убийството, когато предсмъртният вик на жертвата е вдигнал тревогата, убиецът се е измъкнал, заключил е вратата с клещи или нещо подобно и минута или две по-късно се е присъединил към останалите, които са се били втурнали към мястото на престъплението. За нещастие не е лесно да се провери кой кого е видял, защото в такъв момент спомените на хората не могат да бъдат много точни. Тресилиън твърди, че е видял Хари и Алфред Лий да пресичат преддверието откъм трапезарията и да хукват нагоре. Това ги изключва, но ние и без това не ги подозираме. Доколкото разбирам, госпожица Естравадос е пристигнала там късно — била е една от последните. Общото мнение е, че Фар, госпожа Джордж и госпожа Дейвид са били първи. Всеки от тях твърди, че е видял някого от останалите двама пред себе си. Това именно е трудното — човек не може да отдели лъжата от неясен спомен. Всички са бягали натам, но е трудно да се установи в какъв ред са пристигали.

— Смятате ли това за важно? — попита Поаро.