Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 69

— Какъв лицемер може да бъде човек!

Той кимна.

— Ако бяхте откровена с мен, мадам, щяхте да признаете, че ви се струва съвсем нормално някой от семейството да иска да убие вашия свекър.

Лидия каза рязко:

— Това са неправдоподобни думи, мосю Поаро!

— Да, така е. Но и вашият свекър беше неправдоподобна личност!

— Горкият човечец. Сега го съжалявам. А приживе ме дразнеше неимоверно! — изрече тя.

— Така и предполагах. — Поаро се наведе над една от каменните саксии. — Много са хубави. Страшно приятни.

— Радвам се, че ви харесват. Едно от моите хобита. Харесва ли ви арктическата градина с пингвините и леда?

— Очарователна е. А тази — тази каква е?

— О, това е Мъртво море — или щеше да бъде. Още не е завършена. Не я гледайте. А ето тази трябва да е Пиана в Корсика. Там скалите са съвсем розови и наистина са прекрасни, когато се спускат в синьото море. А тази пустинна сцена е много забавна, нали?

Тя го поведе нататък. Когато стигнаха до далечния край, жената погледна часовника си.

— Отивам да видя дали Алфред се е събудил.

След като тя си тръгна, Поаро бавно се върна до градината, представляваща Мъртво море. Вгледа се в нея с подчертан интерес. След това взе няколко от камъчетата и ги потъркаля из пръстите си.

Внезапно изражението му се промени. Той вдигна камъчетата и ги заразглежда.

— Каква изненада! — възкликна той. — Истинска изненада! Какво ли може да означава това?

Пета част

26 декември

I

Полковник Джонсън и полицейският началник Сагдън се бяха вторачили недоверчиво в детектива. Самият Поаро внимателно постави камъчетата в малка картонена кутийка и я побутна към полковник Джонсън.

— О, да — каза той. — Това са диамантите, няма съмнение.

— И къде, казвате, ги намерихте? В градината?

— В една от миниатюрните градинки, които прави мадам Алфред Лий.

— Госпожа Алфред? — Сагдън поклати глава. — Струва ми се невероятно.

Поаро попита:

— Предполагам искате да кажете, че ви се струва невероятно госпожа Алфред Лий да е прерязала гърлото на своя свекър?

Сагдън бързо отговори:

— Знаем, че не го е направила. Когато казах невероятно, имах предвид, че не вярвам тя да е откраднала диамантите.

— Наистина не е лесно да се приеме, че тя е крадец — отбеляза детективът.

Сагдън каза:

— Всеки може да ги е скрил там.

— Това е вярно. Било е доста удобно, че в тази именно градинка — която трябва да представлява Мъртво море — е имало много камъчета, подобни по форма и вид на диамантите.

Сагдън рече:

— Искате да кажете, че тя е подготвила това предварително?

Полковник Джонсън се обади:

— Не го допускам нито за миг. Нито за миг. Първо, защо ще взима диамантите?

— Е, за това вече… — бавно започна Сагдън.

Поаро го прекъсна:

— Има възможен отговор и на това. Взела е диамантите, за да създаде мотив за убийство. Сиреч тя е знаела за предстоящото убийство, но самата тя не е взела участие в него.

Джонсън се намръщи.

— Това е несъстоятелно. Изкарвате я съучастник — но съучастник на кого? Само на съпруга си. Но тъй като знаем, че той е извън подозрение, теорията става на пух и прах.