Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 71

Той каза:

— Извинете, сър, но листът е откъснат. Днес е двайсет и шести.

— Ах, пардон. И кой може да го е откъснал?

— Господин Лий го къса всяка сутрин, сър. Той никога не пропуска това, много е методичен.

— Ясно. Благодаря ви.

Тресилиън излезе. Сагдън попита озадачено:

— Какво означава това с календара, мосю Поаро? Или съм пропуснал нещо?

Детективът сви рамене и отвърна:

— Календарът не е от значение. Просто си направих малък експеримент.

Полковник Джонсън каза:

— Разследването ще бъде утре. И никакво отлагане!

Сагдън отвърна:

— Да, сър, видях се със следователя и всичко е уредено.

II

В стаята влезе Джордж Лий, придружен от съпругата си.

Полковник Джонсън каза:

— Добро утро. Заповядайте, седнете. Бих желал да ви задам няколко въпроса. Искам да си изясня нещо.

— Ще се радвам, ако мога да ви помогна — отвърна Джордж малко надуто.

Магдалин промълви:

— Разбира се!

Полковникът кимна към Сагдън и той започна:

— Става дума за тези телефонни разговори през нощта на престъплението. Казахте, че сте говорили с Уестрингъм, господин Лий, нали?

Джордж отвърна хладно:

— Да. Със секретаря на консерваторите в моя район. Можем да му се обадим и…

Сагдън вдигна ръка, за да го прекъсне.

— Точно така, господин Лий. Не оспорваме това. Свързали са ви точно в 8.59 часа.

— Аз… не помня точния час.

— А! — заяви полицейският началник. — Но ние знаем! Винаги проверяваме такива неща. Проверяваме ги много внимателно. Свързали са ви в 8.59 и сте говорили до 9.04. Баща ви, господин Лий, е бил убит някъде към 9.15. Ще ви помоля още веднъж да ни обясните вашето движение.

— Но нали ви казах, че телефонирах!

— Не, господин Лий, не сте.

— Глупости! Сигурно сте направили грешка! Е, може току-що да съм спрял да говоря — струва ми се, че мислех да поръчам още един разговор и се питах дали… дали си струва разходите, когато чух шума горе.

— Едва ли сте се питали десет минути дали да се обадите или не.

Джордж почервеня и започна да фъфли:

— Какво искате да кажете? Какво, по дяволите, си въобразявате? Що за нахалство! Да не би да се съмнявате в думите ми? Да се съмнявате в думите на човек с моето положение? Аз… ъ-ъ-ъ… защо трябва да давам обяснения за всяка минута от времето си?

Сагдън отвърна с хладнокръвие, което възхити Поаро:

— Това е обичайната процедура.

Джордж се обърна гневно към полицейския префект:

— Полковник Джонсън! Как позволявате… как позволявате подобно безпрецедентно отношение?

Полицейският префект отвърна делово:

— Когато се отнася за убийство, господин Лий, тогава се задават въпроси, на които трябва да се отговаря.

— Но аз вече отговорих! Бях свършил с телефонния разговор и… ъ-ъ-ъ… мислех да поръчам още един.

— В тази стая ли бяхте, когато се вдигна тревогата на горния етаж?

— Да, тук. Да.

Джонсън се обърна към Магдалин:

— Доколкото помня, госпожо Лий, и вие заявихте, че сте телефонирали, когато се е вдигнала тревогата и че по това време сте били сама в тази стая?

Тя се обърка. Затаи дъх, погледна към Джордж, после към Сагдън, а най-накрая отправи умолителен поглед към полковник Джонсън.