Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 68

Поаро кимна:

— Вашият съпруг каза снощи: „Майка ми никога не се е оплаквала.“ Вярно ли е това?

Хилда Лий припряно отвърна:

— Естествено, че не е! През цялото време се е оплаквала на Дейвид! Стоварила е цялото бреме на своето нещастие върху неговите плещи. Той е бил много млад — прекалено млад, за да понесе всичко!

Поаро я изгледа замислено. Тя се изчерви и прехапа устни. Той каза:

— Разбирам.

Тя рече остро:

— Какво разбирате?

Той отвърна:

— Разбирам, че сте били майка за съпруга си, докато всъщност сте искали да му бъдете жена.

Тя се извърна.

В този момент Дейвид Лий излезе от къщата и тръгна към тях.

— Хилда, какъв прекрасен ден, нали? — възкликна. — Почти като пролет.

Той се приближи. Главата му бе вдигната гордо, кичур руса коса падаше на челото му, сините му очи сияеха. Изглеждаше удивително млад, почти момче. От него се излъчваше някаква момчешка сила. Еркюл Поаро сдържа дъха си…

Дейвид каза:

— Хайде да слезем до езерото, Хилда.

Тя се усмихна, хвана го за ръката и двамата се отдалечиха.

Поаро още гледаше след тях, когато тя се обърна и му хвърли бърз поглед. Той долови за миг някаква тревога — а не беше ли страх?

Докато бавно вървеше към другия край на терасата, Поаро измърмори:

— Както винаги, аз пак станах изповедник! И тъй като жените по-често ходят да се изповядват, затова и те дойдоха при мен тази сутрин. Дали още някой ще ги последва?

Когато стигна края на терасата и се обърна, разбра, че въпросът му вече има своя отговор. Към него се приближаваше Лидия Лий.

IV

Лидия каза:

— Добро утро, мосю Поаро. Тресилиън ми каза, че ще ви намеря тук с Хари, но съм доволна, че сте сам. Още от сутринта съпругът ми започна да говори за вас. Той много иска да ви види.

— А! Да? Да отида ли при него?

— Още не. Той почти не спа тази нощ. Най-накрая му дадох силно приспивателно. Още спи и не искам да го будя.

— Разбирам. Постъпили сте умно. Снощи видях, че за него шокът беше много голям.

— Вижте, мосю Поаро, той беше загрижен за баща си, много повече от останалите.

— Разбирам ви.

Тя попита:

— Имате ли — вие или господин Сагдън — някаква представа кой може да е сторил това ужасно нещо?

— Имаме определени идеи, мадам, за хората, които не са го сторили — подчерта Поаро.

Лидия каза припряно:

— Всичко е като кошмар — толкова е нереално — просто още не мога да повярвам! — После добави: — А Хорбъри? Наистина ли е бил, както твърди, на кино?

— Да, мадам, проверихме това. Той казва истината.

Лидия замълча. Лицето й леко пребледня. После изрече:

— Но това е ужасно! Значи остава да е някой от семейството!

— Точно така.

— Мосю Поаро, не мога да повярвам!

— Мадам, вие можете и всъщност го вярвате!

Тя понечи да се възпротиви, после изведнъж се усмихна тъжно: