Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 66

— И така, както казвате вие, Пилар Естравадос отново намира място в картината… — отбеляза Поаро.

— Да, като крадла. Но само като такава. Може да си е загубила ума, когато са я разкрили. Може да се е нахвърлила върху дядо си и да го е нападнала.

— Аз винаги ще се връщам към едно и също нещо — характера на покойника. Какъв човек е бил Саймън Лий? — попита детективът.

— Няма нищо тайнствено около личността му — отвърна Сагдън, като се вгледа втренчено в събеседника си.

— Разкажете ми тогава. Разкажете ми какво се е говорело за него тук.

Полицаят прокара пръст по брадичката си и се замисли. Изглеждаше объркан. Най-сетне каза:

— Аз не съм местен човек. Роден съм в Рийвсшир, съседното графство. Но господин Лий беше доста известен човек. Всичко, което знам за него, съм го чувал от други хора.

— Да? И какво сте чули?

— Ами той е бил доста голям хитрец; не са много тези, които могат да се похвалят, че са го надхитрили. Но е бил твърде щедър. С много широки пръсти, както казват. Просто ми е чудно как господин Джордж Лий е пълна противоположност на баща си.

— А! Но в семейството е имало две основни черти. Алфред, Джордж и Дейвид приличат — поне на пръв поглед — на майка си. Тази сутрин разглеждах няколко портрета в галерията.

— Бил е избухлив — продължи Сагдън. — Освен това му се носела славата на покорител на женските сърца — това е било на младини. Той е бил инвалид от доста години. Но дори и там е бил много щедър. Ако е станела беля, винаги е плащал щедро и момичето често пъти е успявало да се задоми. Може да е бил всякакъв, но не е бил подлец. Държал се е зле с жена си, преследвал е други жени, а нея я е пренебрегвал. Починала, както казват хората, с разбито сърце. Изразът е просто за удобство, но според мен тя наистина е била нещастна, клетницата. Била е болнава и рядко се е показвала навън. Без съмнение господин Лий е бил особняк. Освен това е бил и отмъстителен. Ако някой посмеел да го изиграе, казват, че той винаги си го е връщал, независимо колко дълго е трябвало да чака сгоден момент.