Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 61

Тя си тръгна, а на устните й цъфтеше усмивка на злобничко удовлетворение.

Поаро остана на терасата, потънал в мисли.

II

Към него се приближи Сагдън. Полицейският началник имаше мрачен вид. Той каза:

— Добро утро, мосю Поаро. Май не е много уместно да си пожелаем весела Коледа, нали?

— Драги ми колега, аз наистина не виждам никакви следи от веселие на вашето лице. Ако ми бяхте пожелали весела Коледа, аз едва ли бих ви отвърнал „И на вас!“.

— Факт е, че не ми се иска това да се повтаря — изрече Сагдън.

— Постигнахте ли някакъв напредък?

— Проверих доста неща. Алибито на Хорбъри за момента ще издържи. Разпоредителят в киното го е видял да влиза с момичето, както и да излиза след края на филма. Твърди, че не е напускал салона и че не е могъл да напусне и да се върне по време на прожекцията. Момичето се кълне, че е бил в киното през цялото време.

Поаро повдигна вежди.

— Не виждам какво повече може да се каже.

Сагдън обаче продължи:

— Човек не може да бъде сигурен с тези момичета! Готови са да лъжат до посиняване заради някой мъж.

— Това прави чест на сърцата им — отбеляза Еркюл Поаро.

Полицейският началник сърдито заяви:

— Само един чужденец може да мисли така. Това е подигравка с правосъдието.

— Не ви ли е минавала през ума мисълта, че правосъдието е нещо странно? — попита детективът.

Сагдън се изненада:

— Бива си ви, мосю Поаро.

— Нищо подобно. Аз просто следвам логиката на мисълта. Няма да спорим по въпроса. Значи според вас госпожицата от млекарницата не казва истината?

Сагдън поклати глава.

— Въпросът не стои така. Всъщност според мен тя казва самата истина. Тя е обикновено момиче и си мисля, че ако се беше опитала да ме излъже, щях да я хвана.

Поаро отбеляза:

— Имате нужния опит?

— Точно така, мосю Поаро. След като цял живот човек взима показания, той се научава да отделя истината от лъжата. Аз съм на мнение, че момичето казва истината, а при това положение Хорбъри не е могъл да убие стария господин Лий, което пък отново ни връща към хората от къщата. — Той пое дълбоко въздух. — Един от тях е, мосю Поаро. Един от тях. Но кой?

— Нямате нови данни?

— Имах малко късмет с телефонните обаждания. Господин Джордж Лий е поръчал разговор до Уестрингъм в девет без две минути. Разговорът е продължил шест минути.

— Аха!

— Точно така! Освен това не е имало никакъв друг разговор — нито до Уестрингъм, нито до други места.

— Много интересно. Мосю Джордж Лий твърди, че точно когато е приключил разговора си, е чул шума на горния етаж — но в действителност той е свършил разговора си почти десет минути преди това. Къде е бил през тези десет минути? Госпожа Джордж Лий твърди, че е телефонирала, но в действителност изобщо не се е обаждала никъде. Къде е била тогава тя?

Сагдън каза:

— Видях ви да разговаряте с нея, мосю Поаро.

Думите му прозвучаха като въпрос и детективът отвърна:

— Грешите!

— Моля?

— Не аз разговарях с нея — тя разговаряше с мен!

— О! — Сагдън беше готов да пренебрегне подобно разграничение, но постепенно осъзна неговото значение и попита:

— Значи тя е разговаряла с вас?