Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 63

Госпожица Естравадос е била в стаята си (няма потвърждение).

Стивън Фар е бил в салона за танци и е пускал плочи на грамофона (потвърдено от трима от прислугата, които са чували грамофона).

Поаро върна бележника с въпроса:

— Следователно?

— Следователно — отвърна Сагдън — Джордж Лий би могъл да убие стареца. Госпожа Джордж Лий също. Пилар Естравадос би могла. Дейвид Лий и жена му също биха могли, но само един от тях, не и двамата.

— Значи не приемате това алиби?

Полицейският началник енергично поклати глава:

— В никакъв случай! Мъж и жена, които се обичат! Може да са действали заедно, а може да го е сторил единият, а другият да осигурява алибито. Аз гледам на нещата така: някой е свирил на пианото. Този някой може да е бил Дейвид Лий. Най-вероятно е бил той, тъй като е музикант, но нищо не доказва, че и жена му е била там, освен нейната и неговата дума. По същия начин Хилда може да е свирела на пианото, докато Дейвид се е промъкнал на горния етаж и е убил баща си! Случаят е съвсем различен от този с двамата братя в трапезарията. Алфред и Хари не се обичат и никой от тях не би се жертвал заради другия.

— Ами Стивън Фар?

— Той също е под подозрение, тъй като това грамофонно алиби е малко несъстоятелно. От друга страна пък, такова алиби е по-здраво от някое „желязно“ алиби, което хиляда на сто е било изфабрикувано предварително!

Поаро замислено наведе глава.

— Разбирам какво имате предвид. Това е алибито на човек, който не е знаел, че ще му се налага да представя такова.

— Точно така! Освен това не ми изглежда в тази работа да е замесен външен човек.

Детективът бързо каза:

— Съгласен съм с вас. Това е семейно дело. Като отрова, която действа в кръвта, нещо, което е вкоренено дълбоко в човешката природа. Според мен тук имаме работа с омраза и знание… — Той размаха ръце. — Не зная, много е трудно!

Сагдън го бе изчакал почтително, но не беше особено впечатлен от думите му.

— Точно така, мосю Поаро. Но не се страхувайте, ще се справим със случая по метода на елиминирането и логиката. Изяснихме вероятностите, тоест хората, които са имали възможност да го направят. Джордж Лий, Магдалин Лий, Дейвид Лий, Хилда Лий, Пилар Естравадос, бих добавил и Стивън Фар.

А сега да разгледаме мотива. Кой е имал интерес да премахне стария господин Лий? Тук също можем да елиминираме някои хора. Например госпожица Естравадос. Според сегашното завещание тя не получава нищо. Ако Саймън Лий бе починал преди майка й, делът на майка й щеше да се падне на нея (освен ако майка й не е била взела друго решение), но тъй като Дженифър Естравадос е починала преди Саймън Лий, нейният дял се преразпределя от членовете на семейството. Значи госпожица Естравадос е имала определен интерес дядо й да живее. Той я е харесал; било е сигурно, че е щял да й остави голяма сума пари в едно ново завещание. От убийството му тя само е можела да загуби. Съгласен ли сте с това?

— Напълно.

— Остава, разбира се, възможността да е прерязала гърлото му в някоя разгорещена кавга, но това ми изглежда малко вероятно. Освен това са били в отлични взаимоотношения, а и тя не е била тук достатъчно дълго, за да имат някакъв конфликт. Следователно вероятността госпожица Естравадос да е замесена в това престъпление е много малка — макар че човек не бива съвсем да пренебрегва неанглийския маниер на убийството, както се е изразила вашата приятелка госпожа Джордж Лий, нали така?