Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 59

— Как е успял да влезе обратно в къщата? — попита Поаро.

— Това е по-трудно — призна Сагдън. — Но сигурно има начини. Да допуснем, че някоя от прислужничките му е отворила задната врата.

Детективът учудено повдигна вежди.

— Което означава, че той поставя живота си в ръцете на две жени? С една поема сериозен риск, а с две — е, според мен с две жени рискът е огромен!

Сагдън каза:

— Някои престъпници смятат, че могат да се измъкнат от всякаква ситуация! — После продължи: — Да разгледаме втората възможност. Хорбъри открадва диамантите. Изнася ги от къщата вечерта и вероятно ги предава на свой съучастник. Това не е трудно и е много вероятно. Тук трябва да приемем, че някой друг решава да убие господин Лий в същото време и че този някой изобщо не е знаел за това усложнение с диамантите. Възможно е, разбира се, но като съвпадение ми се струва малко вероятно. Третата възможност — Хорбъри е невинен. Някой друг открадва диамантите и убива господин Лий. Това е положението — трябва да се доберем до истината.

Полковник Джонсън се прозя. Погледна часовника си и се изправи.

— Е — каза, — да приключваме за тази вечер, а? Да погледнем все пак в сейфа, преди да си тръгнем. Ще бъде странно, ако тези проклети камъни са били там през цялото време.

Но диамантите не бяха в сейфа. Те намериха комбинацията там, където им беше обяснил Алфред Лий — в малкото бележниче в джоба на халата на мъртвеца. В сейфа намериха празна кожена кесия. Сред документите в сейфа само един представляваше интерес.

Това беше завещание, носещо дата отпреди петнайсетина години. То беше доста ясно — половината от наследството си Саймън Лий оставяше на сина си Алфред. Другата половина трябваше да бъде разделена поравно между останалите му деца — Хари, Джордж, Дейвид и Дженифър.

Четвърта част

25 декември

I

Поаро се разхождаше в градината на Горстън Хол, обляна от ярките лъчи на обедното слънце. Самият дом беше голяма и солидна постройка, без обаче да може да се похвали с особени архитектурни постижения.

На южната му страна имаше широка тераса, оградена от плет от подрязан тис. Между плочите растеше трева, а по ръба на терасата имаше каменни саксии, аранжирани като миниатюрни градини.

Поаро ги изучаваше и измърмори:

— C’est bien imagine, ça³!

В далечината съзря двама души, които вървяха към декоративната водна стена на около двеста метра оттук. В жената веднага разпозна Пилар, а за мъжа отначало помисли, че е Стивън Фар, но после разбра, че е Хари Лий. Той явно проявяваше голямо внимание към привлекателната си племенница. От време на време отмяташе глава и се смееше, а веднъж се наведе много внимателно към нея.

„Със сигурност това е човек, който не скърби“ — помисли си Поаро.

Лек шум зад него го накара да се обърне. Там стоеше Магдалин Лий. Тя също гледаше към отдалечаващата се двойка. Извърна глава, хвърли очарователна усмивка на детектива и каза: