Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 62
Агата Кристи
— Точно така. Тя дойде при мен с определена цел.
— И какво е имала да ви каже?
— Тя искаше да подчертае определени неща — неанглийския характер на престъплението, съмнителните роднини на госпожица Естравадос от бащина й страна, факта, че госпожица Естравадос скришом е вдигнала нещо от пода снощи.
— Значи това ви е казала?
— Да. Какво беше взела нашата малка сеньорита?
Сагдън въздъхна:
— Разрешавам ви триста опита да познаете! Ще ви го покажа. Това е нещо, което разрешава загадките в детективските романи. Ако можете да разберете за какво е, ще напусна полицията!
— Покажете ми го.
Полицаят извади плик от джоба си и изсипа съдържанието му върху дланта си. На устните му играеше лека усмивка.
— Ето. Какво ще кажете?
На широката длан на полицейския началник лежаха триъгълно парченце розова гума и малка дървена клечка.
Усмивката му стана по-широка, когато Поаро взе нещата и се смръщи.
— Говорят ли ви нещо, мосю Поаро?
— Това парченце не е ли отрязано от чантичка за баня?
— Да. То е част от такава чантичка от стаята на господин Лий. Може и самият той да го е отрязал, само че не мога да разбера защо! Хорбъри не знае нищо по въпроса. Що се отнася до клечката, тя е с големината на клечка за играта крибидж, само че тях обикновено ги правят от слонова кост. Тази тук е от дърво, според мен е от чам.
— Забележително — измърмори Поаро.
— Задръжте ги, ако искате — любезно предложи Сагдън. — На мен не ми трябват.
— Но, приятелю, не искам да ви лишавам от тях!
— Нищо ли не ви говорят?
— Длъжен съм да призная — абсолютно нищо!
— Чудесно! — язвително изрече Сагдън и ги пъхна в джоба си. — Голям напредък.
Поаро поясни:
— Госпожа Джордж Лий си спомня, че младата госпожица е вдигнала тези неща от пода скришом. Така ли беше наистина?
Сагдън се замисли.
— Н-е-е — отвърна колебливо. — Не бих се изразил точно така. Нямаше гузен вид — нищо подобно — но го направи доста бързо — разбирате какво искам да кажа? Освен това не забеляза, че я видях! В това съм убеден. Тя подскочи, когато отидох при нея.
Поаро изрече замислено:
— Значи е имало някаква причина? Но каква е могла да бъде тя? Това гумено парченце е съвсем ново. Не е било използвано за нищо. Може да няма никакво значение, но все пак…
Полицейският началник нетърпеливо заяви:
— Е, вие може да си мислите за тези неща колкото си искате, мосю Поаро. Аз обаче имам друга работа.
Детективът попита:
— Според вас докъде е стигнал случаят? Сагдън извади бележника си.
— Нека да видим фактите. Да започнем с тези, които не са могли да го извършат. Да ги отбележим сега…
— И те са?
— Алфред и Хари Лий — имат алиби. Също и госпожа Алфред Лий, тъй като Тресилиън я е видял в гостната само минута преди да настъпи суматохата на горния етаж. Тримата са чисти. Сега останалите. Ето списъка. Направил съм го така за по-голяма прегледност. — И той подаде бележника на Поаро.
Джордж Лий е бил?
Госпожа Джордж Лий е била?
Дейвид Лий свирел в стаята с пианото (потвърдено от съпругата му).
Госпожа Дейвид Лий е била в стаята с пианото (потвърдено от съпруга й).
