Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 58

— За диамантите ли, сър? Или за убийството?

— И за двете.

Прислужникът се замисли. Облиза бледите си устни. Най-сетне вдигна глава, а погледът му като че таеше нещо.

— Нямам какво да кажа, сър.

Поаро попита тихо:

— Да сте дочули нещо? Да кажем, докато сте изпълнявали задълженията си? Нещо, което може да се окаже полезно?

В очите на прислужника проблесна някаква искрица.

— Не, сър. Няма такова нещо, сър. Само дето се получи малко спречкване между господин Лий и някои от семейството.

— Кои някои?

— Според мен имаше нещо около завръщането на господин Хари Лий. На господин Алфред Лий това не се хареса. Разбрах, че между него и баща му били разменени някои по-остри думи, но това е всичко. Господин Лий не го е обвинявал нито за миг, че е вземал някакви диаманти. Освен това съм сигурен, че господин Алфред никога не би направил такова нещо.

Поаро бързо попита:

— Но срещата му с господин Алфред беше, след като откри липсата на диамантите, нали?

— Да, сър.

Детективът се наведе напред.

— Аз мислех, Хорбъри — произнесе отчетливо, — че не сте знаели за кражбата на диамантите, докато не го научихте от нас току-що. Откъде знаете тогава, че господин Лий е открил липсата им, преди да разговаря със сина си?

Лицето на Хорбъри пламна.

— Няма смисъл да лъжете. Казвайте — обади се Сагдън. — Кога разбрахте?

Хорбъри произнесе унило:

— Чух го да говори по телефона с някого за това.

— Но не сте били в стаята?

— Не, бях отвън, до вратата. Не чух добре, само няколко думи.

— Какво точно чухте? — попита Поаро.

— Чух думите „кражба“ и „диаманти“, чух го и да казва: „Не зная кого да подозирам.“ После го чух да споменава нещо за тази вечер в осем часа.

Сагдън кимна.

— Разговарял е с мен. Било е към пет и десет, нали?

— Точно така, сър.

— А когато влязохте след това в стаята, той беше ли разтревожен?

— Съвсем малко, сър. Изглеждаше разсеян и малко притеснен.

— Дотолкова, че вие да усетите накъде отива работата, така ли?

— Вижте какво, господин Сагдън, не искам да говорите така. Не съм докосвал никакви диаманти, а и не можете да го докажете. Не съм крадец.

Полицейският началник изобщо не се трогна от тези думи:

— Ще видим. — После погледна изпитателно към полковник Джонсън, който му кимна на свой ред и продължи: — Това е всичко засега. Няма да ни трябвате повече тази вечер.

Хорбъри побърза да излезе, като мърмореше благодарности.

Сагдън изрече с възхищение:

— Чудесно го спипахте, мосю Поаро. Може да е крадец, може и да не е, но иначе е първокласен лъжец!

— Неприятна личност — рече детективът.

— Да, така е — съгласи се Джонсън. — Въпросът е как да тълкуваме показанията му?

Сагдън резюмира набързо:

— Според мен има три възможности: (1) Хорбъри е крадец и убиец. (2) Хорбъри е крадец, но не е убиец. (3) Хорбъри е невинен. Уликите за първата възможност са доста — подслушал е телефонния разговор и е научил, че кражбата е разкрита. От поведението на господаря си разбира, че е под подозрение. Веднага съставя план. Излиза привидно в осем часа и си подготвя алиби. Не е било трудно да се измъкне от киното и да се върне незабелязано. Трябва обаче да е бил много сигурен в жената, че няма да го издаде. Ще видя какво мога да науча от нея утре.