Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 53

Еркюл Поаро каза:

— С изключение на вас, мосю Фар.

Той се извърна към него.

— О, така ли? Подозрителен странник в дома! Е, няма да откриете нищо такова, защото Саймън Лий никога не е сторил зло на Ебенизър фар, за да дойде синът му и да търси отмъщение! Не — поклати глава, — Саймън и Ебенизър никога не са се спречквали. Тук ме доведе чистото любопитство. А и според мен грамофонът е отлично алиби като всяко друго — постоянно сменях плочите и това сигурно се е чувало. Една плоча не би ми дала достатъчно време да изтичам до горния етаж — тези коридори са ужасно дълги — да прережа гърлото на стареца, да измия кръвта и да се върна, преди останалите да се втурнат нагоре. Идеята ви е смешна!

Полковник Джонсън каза:

— Но никой не ви обвинява в нищо, господин Фар.

Той възрази:

— Но го подразбрах от тона на господин Еркюл Поаро.

— Било е несъзнателно — отвърна Еркюл Поаро и му се усмихна добронамерено.

Стивън го изгледа гневно. Полковник Джонсън се намеси незабавно:

— Благодаря ви, господин Фар. Засега това е всичко. Надявам се, че няма да напускате къщата.

Мъжът кимна. После се изправи и напусна стаята с широки крачки. Когато затвори вратата след себе си, полковник Джонсън отбеляза:

— Това е господин Хикс, неизвестната величина. Макар историята му да изглежда правдоподобна, все пак той е белязаният. Може да е откраднал диамантите — може да е дошъл тук с измислена история само за да се промъкне вътре. Вземете му отпечатъци, Сагдън, и проверете дали няма досие в полицията.

— Вече ги взех — отвърна Сагдън суховато.

— Отлично. Явно не пропускате нищо. Предполагам, че работите и по останалите следи.

Сагдън започна да брои на пръсти.

— Проверка на телефонните обаждания — време и прочие. Проверка на Хорбъри. Кога е излязъл, кой го е видял. Проверка на всички входове и изходи. Обща проверка на прислугата. Проверка на финансовото състояние на всички членове на семейството. Да се свържа с адвокатите и да проверя завещанието. Претърсване на къщата за оръжия и за петна от кръв по дрехи, както и за скрити диаманти.

— Предполагам, че това изчерпва всичко — одобрително изрече полковник Джонсън. — Някакви предложения, мосю Поаро?

Поаро поклати глава:

— Според мен господин Сагдън се справя превъзходно.

Полицейският началник отбеляза:

— Няма да е лесно да се претърси къщата за изчезналите диаманти. За пръв път виждам толкова украшения и дрънкулки в един дом.

— Вероятно има много скривалища — съгласи се Поаро.

— Значи нямате никакви предположения, мосю Поаро?

Полковник Джонсън като че ли беше малко разочарован — имаше вид на човек, чието куче отказва да изпълни очаквания номер.

Детективът каза:

— Ще ми позволите ли да тръгна по собствена пътека?

— Разбира се, разбира се — отвърна Джонсън едновременно със Сагдън, който попита подозрително:

— Каква пътека?

— Бих искал — отвърна Поаро — да имам възможността да разговарям, при това често, с членовете на семейството.