Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 52

— Да, поговорихме малко сутринта. Беше в добро настроение и искаше да му разказвам за много хора и места.

— И тогава го видяхте за последен път?

— Да.

— Споменавал ли е пред вас, че държи диаманти в сейфа си?

— Не. — После бързо добави: — Да не би да става въпрос за убийство с цел грабеж?

— Не можем да бъдем сигурни — отвърна Джонсън. — А сега да се върнем към събитията от тази вечер. Ще ми разкажете ли какво правехте вие?

— Разбира се. След като дамите напуснаха трапезарията, аз си налях чаша портвайн. След това осъзнах, че сигурно членовете на семейството имат важни неща за обсъждане, а аз им преча, затова се извиних и ги оставих.

— И какво направихте след това?

Стивън Фар се облегна назад в стола си и прокара пръст по брадичката си. После изрече с известно неудобство:

— Аз… ъ-ъ-ъ… отидох в един голям салон с паркет, нещо като стая за танци. Там има грамофон и аз сложих няколко плочи на него.

Поаро попита:

— Било е възможно някой да дойде при вас, нали?

Фар се усмихна леко и отговори:

— Да, така е. Човек винаги се надява.

После усмивката му стана по-широка.

Поаро подхвърли:

— Сеньорита Естравадос е много красива.

— Тя е най-хубавото нещо, което съм видял откакто съм в Англия — заяви Стивън.

— Госпожица Естравадос дойде при вас? — попита полковник Джонсън.

Младият мъж поклати глава.

— Бях още там, когато чух бъркотията. Излязох в преддверието и хукнах да разбера какво става. Помогнах на Хари Лий да разбием вратата.

— И това е всичко, което имате да ни кажете?

— Боя се, че да.

Еркюл Поаро се наведе напред и тихо изрече:

— Но аз си мисля, мосю Фар, че бихте могли да ни кажете още, стига да поискате.

Фар рязко попита:

— Какво имате предвид?

— Можете да ни кажете нещо, което е от голямо значение за случая. Нещо за характера на господин Лий. Казахте, че баща ви ви е разказвал много за него. Каква представа придобихте за този човек от думите на баща си?

Стивън Фар изрече бавно:

— Струва ми се, че разбирам накъде биете. Какъв е бил Саймън Лий на младини, така ли? Предполагам, че искате откровеното ми мнение?

— Ако обичате.

— Поначало не мисля, че се е отличавал с някакъв висок морал. Нямам предвид, че е бил мошеник, но фактически не е бил много далеч от подобна категория хора. Както и да е, моралът явно не е бил най-характерната му черта. Обаче е притежавал чар. И е бил невероятно щедър. Не е имало случай изпаднал в беда човек да се върне от него с празни ръце. Пийвал си е, но не много, бил е привлекателен за жените и е имал чувство за хумор. Но е бил и доста отмъстителен. Бил е злопаметен като слон. От баща си знам за няколко случая, когато Саймън Лий е чакал с години, за да се разплати с хора, които са му сторели зло.

Сагдън каза:

— За такава игра са нужни двама. Чували ли сте за някого, господин Фар, на когото той е сторил зло там? Нещо от миналото, което да обясни престъплението от тази вечер?

Стивън поклати глава.

— Имал е врагове, разбира се, за човек като него това е сигурно. Но не ми е известен никакъв конкретен случай. Освен това — присви очи — доколкото зная (в действителност поразпитах Тресилиън), не е имало чужди хора нито вън, нито вътре в къщата тази вечер.