Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 46

— Можете ли да си спомните думите му?

Той тихо отвърна:

— Всъщност това бяха просто глупости. Заяви, че не ставаме за нищо, никой от нас, че в семейството няма нито един истински мъж! Каза, че Пилар (моята испанска племенница) струвала колкото двама от нас. Каза, че… — Дейвид млъкна.

Поаро се обади:

— Моля ви, господин Лий, точните му думи, ако можете.

Мъжът неохотно продължи:

— Той изрече доста груби думи, каза, че се надявал някъде по света да има по-добри синове, дори и да не били родени в неговото легло…

Чувствителното му лице изразяваше неодобрение от думите, които повтаряше. Сагдън внезапно вдигна поглед, наведе се напред и попита:

— Баща ви каза ли нещо по-специално на брат ви, господин Джордж Лий?

— На Джордж ли? Не си спомням. О, да, като че ли му каза да прави повече икономии за в бъдеще, защото щял да намали издръжката му. Джордж много се ядоса и почервеня като пуяк. Започна да заеква и да нарежда, че няма да може да се оправи с по-малко пари. Баща ми му отговори съвсем спокойно, че щяло да му се наложи. Каза му да накара жена си да му помогне да прави икономиите. Доста злобно подмятане, като се има предвид, че Джордж винаги е бил маниак на тема икономии. Според мен Магдалин е с по-широки пръсти — има доста екстравагантни вкусове.

Поаро попита:

— Значи и тя е била ядосана, така ли?

— Да, Освен това баща ми каза още нещо грубо — подхвърли, че била живяла с някакъв морски офицер. Разбира се, той имаше предвид баща й, но прозвуча доста двусмислено. Магдалин цялата почервеня. Но тя не е виновна.

Детективът отново попита:

— Баща ви спомена ли покойната си съпруга, вашата майка?

Лицето на Дейвид стана червено като домат. Нахлулата кръв пулсираше в слепоочията му. Той вкопчи треперещи пръсти в ръба на масата и сподавено изрече:

— Да, спомена я. Той я обиди.

Полковник Джонсън попита:

— Какво каза?

Дейвид рязко отвърна:

— Не помня. Някаква обидна забележка.

Поаро внимателно попита:

— Майка ви е починала отдавна, нали?

Той отвърна кратко:

— Почина, когато бях още момче.

— Била ли е нещастна в живота си тук?

Дейвид презрително се изсмя:

— Кой може да е щастлив с човек като баща ми? Майка ми беше светица. Почина с разбито сърце.

Поаро продължи:

— Баща ви сигурно е скърбял след смъртта й?

Дейвид отвърна рязко:

— Не зная, аз напуснах дома си. — Помълча малко, после добави: — Навярно не знаете, че преди сегашното ми идване не бях виждал баща си от двайсет години. Така че не мога да ви разкажа много за неговите навици, за неговите неприятели или какво е ставало тук.

Полковник Джонсън попита:

— Знаехте ли, че баща ви държи скъпоценни диаманти в сейфа на спалнята си?

Дейвид отвърна с безразличие:

— Така ли? Глупаво е било.

Джонсън каза:

— Бихте ли ни описали накратко какво правихте снощи?

— Аз ли? О, станах рано от масата. Беше отегчително да висим над чашите с портвайн. Освен това усещах, че Алфред и Хари са на път да се скарат. Не обичам разправии. Измъкнах се и отидох до стаята с пианото, за да посвиря.