Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 44

— Телефонирахте, значи. В тази стая?

— Да, само тук има телефон, като изключим онзи в стаята на моя свекър.

Полицейският началник Сагдън попита:

— Имаше ли още някой с вас в стаята?

Тя отвори широко очи.

— О, не. Бях съвсем сама.

— Дълго ли стояхте тук?

— Не много. Вечер човек трудно може да се свърже по телефона.

— Значи сте поръчали извънградски разговор, така ли?

— Да, до Уестрингъм.

— Разбирам. И после?

— После чух онзи ужасен вик и всички се втурнаха нагоре, а вратата беше заключена и трябваше да я разбиват. О, беше истински кошмар! Никога няма да го забравя!

— Да, да — отвърна механично полковник Джонсън с все същия любезен тон. — После продължи: — Знаехте ли, че вашият свекър държи в сейфа на стаята си диаманти?

— Нима?! — В гласа й прозвуча вълнение. — Истински диаманти?

Еркюл Поаро каза:

— Диаманти на стойност около десет хиляди лири.

— О! — почти изпъшка тя, като в гласа й се прокраднаха нотки на женска алчност.

— Е — каза полковник Джонсън, — мисля, че това е всичко засега. Няма да ви безпокоим повече, госпожо Лий.

— О, благодаря ви.

Тя се изправи, усмихна се на Джонсън и Поаро — беше усмивката на благодарно момиченце, а след това пое към вратата с високо изправена глава и с длани, леко извърнати навън.

Полковник Джонсън извика:

— Ще помолите ли зет си, господин Дейвид Лий, да дойде тук?

Той затвори вратата след нея и седна на мястото си.

— Е — попита, — какво мислите? Май сме на път да се доберем до нещо! Нали забелязахте — Джордж Лий телефонирал, когато чул вика! Жена му телефонирала, когато чула вика! Тук нещо не е наред! — После добави: — Какво мислите, Сагдън?

Полицейският началник отговори:

— Не ми се иска да говоря лошо за дамата, но ми се струва, че макар да ми изглежда напълно способна да измъкне паричките на някой мъж, то тя едва ли е от тези, които могат да му прережат гърлото. Няма да е в неин стил.

— Човек никога не може да бъде сигурен, приятелю — обади се Поаро.

Полковник Джонсън се обърна към него:

— А вие, Поаро? Какво мислите?

Еркюл Поаро се приведе напред. Побутна попивателната преса, после избърса невидима прашинка от свещника и най-сетне отговори:

— Бих казал, че започвам да разбирам характера на покойния Саймън. Според мен разковничето на този случай се крие именно в неговия характер.

Сагдън го изгледа озадачено:

— Не ви разбирам, мосю Поаро. Какво общо има характерът на покойния с това убийство?

Белгиецът отвърна с леко замечтан глас:

— Характерът на жертвата винаги е свързан с нейното убийство. Прямият и доверчив характер на Дездемона е пряката причина за нейната смърт. Една по-подозрителна жена би съзряла кроежите на Яго и би се измъкнала от тях много по-рано. Нечистоплътността на Марат довежда пряко до кончината му във ваната. Темпераментът на Меркуцио е причина за гибелта му от острието на меча.

Полковник Джонсън подръпна мустака си.

— Какво точно искате да кажете, Поаро?

— Просто това, че понеже Саймън Лий е бил човек с определен характер, той е станал причина за задвижването на дадени сили, които в крайна сметка довеждат до неговата смърт.