Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 89

Но мрънът само огледа внимателно алигаторския крак, почуквайки с професионална увереност ноктите, след това отстъпи назад.

— Един от най-тежките случаи на псевдосорианизъм, който някога съм виждал.

— Какво значи това? — попита уплашено Бил.

— Означава, че твоят алигаторски крак не е истински алигаторски крак. Той има изкуствено покритие.

— Че защо някой ще постъпва така с мен?

— Дръж се — рече му мрънът. — Скоро ще разровя тая история до самото й дъно.

Мрънът пак се наведе над крака на Бил, зина с паст и острите му като бръснач зъбки разпориха кожата отстрани на стъпалото.

— Ей! — извика Бил и се облещи от изненада, защото не беше почувствал никаква болка.

— Започваме — обяви мрънът.

Той натисна здраво палеца на Бил с опашката си, след това замахна отново и напълно откъсна алигаторския крак.

Бил изкрещя уплашено и посегна към лазерния пистолет. Нямаше го. Мрънът се бе възползвал от бъркотията, за да му го отмъкне.

Погледна ужасен надолу. На мястото на откъснатия крак се виждаше безформена окървавена маса, която завършваше с розови пръсти. Този зародиш на крак започна бързо да се уголемява и съвсем скоро се изравни по размери и форма с другия крак на Бил, само дето си остана розов на цвят и не беше толкова мръсен. Докато кракът растеше, Бил забеляза малко картонче, привързано за палеца.

— Най-банален пропуск — обясни мрънът. — Хирурзите, които са ти поставили трансплантанта, просто са забравили да ти съобщят, че са го покрили с кожа от алигатор, за да позволят на присадката да израсте до пълни размери, без да се надраска и изцапа.

Бил взе картончето и прочете:

„Приятно ходене! С най-добри пожелания от медицинския екип, извършил присаждането.“

— Много мило от тяхна страна — рече Бил. — Биха могли все пак да ме информират какво са направили. Е, трябва да призная, че наистина ме изненада със своята дарба. Имаш ли някаква идея как можем да се измъкнем оттук?

— Разбира се, че имам. Трябва да се държим заедно, докато военните изпратят спасителен екип.

— Сигурен ли си, че ще го направят?

— Така мисля — отвърна мрънът. — В края на краищата аз съм доста ценно откритие. А ти също ще намериш своето място в техните планове.

— Честно казано — отвърна Бил, — трудно ми е да повярвам, че биха си мръднали пръста за когото и да било от двама ни.

— Истина е, без никакво съмнение. Но виж заради Трансформатора са готови на всичко.

— Да, ама той не е у нас — въздъхна Бил.

— Не е ли? — попита усмихнато мрънът. — Почакай само да ти покажа нещо.

Малкият гущер скочи на крачола на Бил и оттам се покатери на рамото му.

— Обърни се леко наляво. Така е добре! Сега върви в тази посока.

Бил сдържа първоначалното си желание да каже на мръна да си напъха опашката отзад и тръгна в указаната посока, като в началото леко понакуцваше, но скоро се увери, че новият му крак вече е придобил нужната твърдост.

Небето се стъмваше, подавайки сигнал, че наближава залез-слънце. Над земята се спусна синкав здрач. В далечината, може би на километър и половина, в посоката, която следваше Бил, се показа светлинка. В началото бе само бледо сияние на хоризонта между два хълма. После, когато се приближиха, то се превърна в три различни светлини, скупчени една до друга.